Читать «Нежната измамница» онлайн - страница 112

Натоварени с покупките, Мелани и Глори се връщаха по тесните улички към новата си къща. От време на време балконите с украшения от ковано желязо ги скриваха от слънцето и тази закрила им беше добре дошла, защото междувременно жегата беше станала непоносима. Но тя, изглежда, не смущаваше почти никого. Срещнаха един свещени кс развяващо се черно расо, както и една бавачка, която мъкнеше след себе си бледите си питомци с големи очи. Креоли — джентълмени сваляха шапките си и отстъпваха настрана, когато минаваха покрай тях. Млади момичета и майките им е шапки на главите се втренчваха в блестящото великолепие на косата на Мелани, незащитена нито от шапка, нито от чадър, тъй като тя помагаше на Глори в носенето на безбройните пакети, с които прислужницата не би се справила сама. Това биеше на очи, защото повечето дами никога не биха взели в ръка нещо по-тежко от ръчна чантичка или чадър за слънце. По улицата се шляеха също моряци и войници и много от последните носеха червено-сините униформи на отряда на Лопес.

Бяха стигнали къщата на „Рампарт стрийт“ и тъкмо изкачваха стъпалата, когато на отсрещния тротоар на улицата един креол със светложълти прилепнали над коленете панталони и яркозелен фрак се спря и се загледа в тях. Той бе пъхнал украсения си с ленти на ордени бастун подмишница и държеше високата си, широкопола шапка вдигната малко над главата, когато тръгна към тях по паважа на улицата.

Мелани го гледаше и се чудеше как може да бъде толкова безочлив и да я оглежда така явно. В този момент той направи дълбок поклон пред нея.

— Ma belle!⁵ — извика той, загледан нагоре към лицето й. — Такава като вас още никога не съм виждал. Великолепната ви искряща коса и чистотата на вашия тен са просто невероятни. Кажете ми кой е щастливецът, който, може да ви назове своя жена?