Читать «Нежната измамница» онлайн - страница 110

Пръстът му бе почнал да кръжи около едната й гърда и да прави все по-малки кръгове.

— Какво? — слиса се тя.

— Нямах пари — отговори той.

— Не може да си нямал нари! Ти плати дълговете на дядо ми към губернатора и се разпореди за ремонтирането на Гринлия. Да не говорим за парите, които ми остави.

Той въздъхна.

— Да, наистина щедри жестове. За това отидоха последните ми пари от Калифорния.

Мелани се изправи в леглото и пръстът му се смъкна от гърдата й.

— Всички твърдяха, че ти е провървяло в Калифорния. Върнал си се, защото си забогатял.

Той тъжно премести поглед от върха на пръста си към розовото зърно, което в последния момент бе излязло извън обсега на ръката му.

— Чувала ли си някога някой да не е изчерпал златно находище докрай, защото е станал много богат или по някаква друга причина? Имах една малка златна мина, но това злато е изчерпано. Върнах се, защото чух, че баща ми не бил добре. Помислих си, че може да се нуждае от помощ.

Роланд замлъкна за миг и повдигайки рамене, продължи:

— Както и да е, ако си смятала, че си се омъжила за богат мъж, трябва да те разочаровам.

— Ти… ти си изразходвал всичко за Гринлия и за мен, така ли?

— Страхувам се, че с изключение на една малка инвестиция в кампанията срещу Куба, нещата стоят точно така.

— Но защо?

— Тогава това ми се струваше единствено правилното решение.

— Заради дядо ми ли? — попита Мелани. Изтърва тези думи, преди да може да се овладее.

Той я погледна в очите и някаква сянка се прокрадна в зелените глъбини на погледа му.

— Отчасти, макари не така, както си мислиш. Като твой съпруг това влизаше в края на краищата в кръга на моите отговорности.

— Ти… ти ми каза да използвам парите за ремонта на Гринлия. Това е било лудост, ако през тези последни месеци си могъл да ги употребиш за текущите си нужди.

— За текущите ми нужди имаше кой да се грижи.

Тогава я бе посъветвал да чака в Гринлия и да се надява той да загине, за да наследи парите му. Сигурно вече е знаел, че тя няма да получи нищо, така както е знаел, че няма да наследи нищо и от дядо си. Какво ужасно чувство за хумор, трябва да притежава този човек, щом й казваше такива неща?

— Ти обаче не мислиш сериозно, че съм се омъжила заради парите ти, нали? Тогава имаше значително по-належащи причини.

Сега беше негов ред да отмести поглед.

— Да, знам — отговори той. — Забрави това, което ти казах. Най-добре забрави също, че изобщо съм заговорил за пари. Строго погледнато, не сме обеднели, аз все още бих могъл да придобия тази плантация за захарна тръстика. Но в момента трябва да вземем едно по-неотложно решение.

— Така ли? — попита Мелани предпазливо, нещо в гласа му я усъмни. Начинът, по който се наведе напред, за да сложи ръка върху коляното й, също беше подозрителен.

Когато топлите му пръсти докоснаха свивката на коляното й, той каза:

— Трябва да зная дали предпочиташ да спиш сега или едва сутринта.

Мелани почувства колко е развълнувана. Не знаеше какво да мисли или какво изпитва. Прехапа долната си устна, наблюдавайки стройното му тяло, изтегнато пред нея, движението на раменете му, когато нежно разтриваше бедрата й, яките му дълги крака и бялата линия, която показваше мястото, където панталоните не бяха допуснали слънцето до тялото. Може би не знаеше какво трябва да мисли за него, но и близостта му, и докосванията му, и обещанието, което, изглежда, се съдържаше в думите му, оказаха своето въздействие върху нея. По някаква необяснима причина, може би защото бяха разговаряли почти откровено помежду си, мисълта, да лежи в обятията му, сега й се видя по-приемлива, отколкото преди няколко минути.