Читать «Нежната измамница» онлайн - страница 113

При първите му думи Мелани инстинктивно се спря. Но когато разбра какви са намеренията му, тя рязко се извърна и с бързи крачки тръгна към входната врата. Беше чувала, че мъжете в Ню Орлиънс, както и техните събратя в Европа не спазват правилата на благоприличието, когато намират някоя жена за привлекателна, но това беше вече прекалено — да я заговори на улицата и публично да прави опит за запознанство. Още по-учудващо беше, че явно я смяташе за омъжена, както следваше от думите му.

Щом влезе в къщата, тя надникна през жалузите. Мъжът си беше сложил шапката и се отдалечаваше, но няколко пъти се спира и поглежда назад. Изразът на лицето му беше толкова съсредоточен, че тя неволно се запита дали не се мъчи да запомни къде живее.

Когато малко по-късно пристигна багажът на Роланд, Мелани веднага забрави този инцидент, мислейки за разопаковането, което предстоеше. Тя и Глори се заеха ревностно с тази задача и заработиха заедно. През целия следобед подреждаха и пренасяха багажа в празната спалня, а Глори беше вече изпрала мръсното бельо и го бе простряла да съхне в слънчевия вътрешен двор. Докато вършеше това, Мелани избърса прахта в цялата къща, измете килимите и свали една-две статуи и една-две картини, които според нея, свикнала с английските ловни сцени и с размитите пейзажи на Търнър, не отговаряха на добрия вкус.

Когато се свечери и от кухнята се понесе миризма на току-що изваден от фурната хляб, на печено и рибена чорба с бамя, Мелани излезе на двора, за да спаси прането, преди да се е навлажнило от вечерния въздух. Когато сваляше ризите на Роланд от въжето, забеляза, че на някои липсват копчета, а на други ръкавите са прокъсани тук-там. Отнесе останалото бельо за гладене в пералнята и взе скъсаните ризи със себе си вкъщи. След това запали лампата в дневната, взе кошничката с принадлежностите за шиене и седна, за да се заеме с изкърпването на дрехите на съпруга си и да убие времето, докато той се прибере и сервират вечерята.

Шиенето спадаше към малкото неща, които Мелани беше научила от баба си, преди тя да умре. Оттогава беше прекарала много зимни вечери в бродиране. Когато завършваше някое ръкоделие или някоя скъсана дреха отново придобиваше първоначалния си вид, това имаше успокояващо въздействие върху нея. Можеше така да се задълбочи в тези занимания, че почти да не забелязва какво става около нея.

Нощта настъпи и неосветената улица пред къщата потъна в мрак. Една нощна пеперуда пърхаше около нея, защото светлината на лампата я бе подмамила през вратата, оставена отворена да пропуска хладния нощен въздух. Когато пеперудата кацна на ръката й, Мелани почна да я духа, докато тя отново литна. Взе пеперудата за молец, а знаеше, че молците снасят яйцата си в дрехите и че от тези яйца се излюпват животинки, които могат да проядат дупки във вълнените платове, но мисълта да убие пеперудата й беше противна.

На вратата някой шумно пое дъх и привлече вниманието й. Там стоеше висока фигура в синьо-червена униформа. Мина известно време, докато позна Роланд, така необичайно издокаран и се засмя насила. Не знаеше колко е стоял там, но си помисли, че едва ли е дошъл скоро. Очите му имаха замислен израз, когато погледът му се премести от лицето й към ризата в ръцете й. Мелани изпита неприятното чувство, че е сторила нещо нередно, че е била сварена да тършува в дрехите му, да се намесва в неща, които не я засягат.