Читать «Нежната измамница» онлайн - страница 111

Тя пое дълбоко дъх и каза:

— Мисля, че в момента никак не ми се спи.

В дрезгавия полумрак на сипващата се зора Роланд се измъкна от леглото. Мелани усети, че той вече не лежи до нея, че взема дрехите си, излиза от стаята и безшумно затваря вратата. Когато няколко минути по-късно чу плискане на вода във вътрешния двор, тя отметна завивката и пристъпи до двукрилата врата, за да погледне. Роланд бе на двора и се миеше под помпата на цистерната, с панталони и ботуши, но без риза. Тъмната му коса, чиито къдрици се спускаха над челото и ниско над врата му, беше съвсем мокра. Раменете и горната част на тялото му блестяха от стичащите се по тях капки и изглеждаха като току-що излята бронзова статуя — с изключение на едно бледорозово петно в горната част на дясната му ръка, белега, който куршумът на дядо й беше оставил. Не беше взел кърпа със себе си, а само бегло изтръска с ръце водата от раменете и гърдите си и приглади косата си назад. След това взе ризата си, нахлузи я и я закопча, тръгвайки към къщата. Тогава изчезна от погледа й. Сигурно имаше излаз от задната част на къщата към улицата, защото той не се върна и тя не го видя повече през останалата част от деня.

Мелани полежа още малко в леглото със завеси от пурпурночервена коприна, но беше много неспокойна, за да остане повече. Когато горещото субтропично слънце огря предната част на къщата, вече се бе облякла. Тръгна да търси чаша кафе и завари Глори в кухнята в другия край на вътрешния двор. Тя бе запалила огън в огнището, но приготовленията й за закуската не бяха стигнали по-далеч.

Когато Мелани влезе, Глори се обърна тромаво.

— Мис Мелани, в тази кухня не намерих нищо друго, освен един съд с брашно, захар, която е станала на камък, царевично брашно с червеи и шепа изсъхнали стафиди. Просто нямам представа какво ще предложим на мистър Роланд за закуска.

— За това не е нужно да берем грижа, той вече излезе.

— Без да е хапнал нищо?

— Предполагам, че ще закуси със своите хора. Сигурно са взети някакви мерки да се осигури прехраната на толкова много хора.

Глори кимна.

— Въпреки всичко вие се нуждаете от закуска, скъпа, трябва да помислим за топла храна. В тази кухня все ще се намери нещо, от което да сготвим някакво ядене.

На Мелани й бе останала значителна сума от парите за домакинството през последния месец.

— Имаш право — съгласи се тя. — Ще отидем на френския пазар.

Повечето семейства от френския квартал посещаваха този пазар всеки ден. Той се намираше недалеч от пристана на Мисисипи и се помещаваше в продълговати павилиони с яко иззидани колони и покриви от плочи. В тях се продаваше почти всичко, което можеше да се яде по някакъв начин. В това годишно време по сергиите за зеленчуци имаше лук, чесън и червени чушки на дълги нанизи, съблазнително подредени батати, салати и различни видове тикви. На отделни сергии продаваха круши, пресни орехи, смокини, нарове, банани и други тропически плодове, току-що разтоварени от корабите. Те докарваха също ярките шарени птици със сини, жълти, зелени и червени пера, издаващи дрезгави, непривични крясъци. Докарваха още подправки и чай, кафе на зърна и шушулки от ванилия, както и зехтин в глинени съдове с формата на охлюви. Продаваха се живи патици, гъски и пуйки, както и заклани говеда, свине и агнета. След това идваха даровете на морето: най-различни видове риба, стриди и раци, всичко подредено върху ледени блокове, покрити с дървени стърготини. Лед, който със засилващата се жега на напредващия ден бързо се топеше. Лед, който беше изрязан от замръзналите блата и езера на северните щати, беше складиран и колкото е възможно по-бързо превозен с параход надолу по реката. Също тъй омайващо като огромния избор на хранителни продукти беше многообразието на хората, които посещаваха пазара. За Мелани беше трудно да реши накъде по-напред да погледне.