Читать «Нежната измамница» онлайн - страница 108
Дженифър Блейк
— Знаеш ли, Роланд Донован, ти държиш да получаваш уверения колко много си желан, но още не си ми казал дали се радваш на моето идване.
— Мислех, че съм го показал достатъчно ясно.
— Възможно е — призна тя, — но няма да е зле да го кажеш изрично. Като си помисля за всички тези месеци на мълчание, за това, как другите мъже, които се присъединиха към Лопес, повиках своите съпруги и любими да ги последват…
— Е, добре — каза гой и се подпря на лакът, за да гледа лицето й, което беше поруменяло, — бих предпочел да не беше дошла тъкмо по времето на холерата и жълтата треска, но щом вече си тук — да радвам се, и то много.
Погали леко и нежно с палеца си горната част на китката й.
— Има ли случаи на холера и жълта треска в града?
— По това време на годината — винаги, макар че досега още не е избухнала епидемия.
— Не ми се вярва, защото иначе в Натчес щяхме да чуем за това — размишляваше на глас Мелани. — Целият град щеше да гъмжи от бежанци. Не, съвсем не съм сигурна дали мога да повярвам и на една дума от това, което казваш. Но не се учудвам на твърденията ти, че ще бъдеш по-доволен ако жена ти е в безопасност някъде горе край реката. Тогава ще си свободен да задиряш твоята артистка колкото си искаш.
— Артистка ли? — Гласът му беше доста твърд, но милувката на палеца внезапно спря и натискът върху пръстите й се засили.
Тя наистина не знаеше какво я бе накарало да подхване тази тема. Не се дължеше на съзнателно решение. Но тъй като вече беше започнала, не й оставаше нищо друго, освен да продължи.
— Мис Дюбоа, така, мисля, се нарича. Хлое Клемънтс ме осведоми, че редовно си посещавал театъра, когато тя гастролирала там миналата пролет.
— Да, тя наистина е очарователна жена и превъзходна актриса. Гледах я няколко пъти. Даде едно благотворително представление в полза на кампанията на Лопес.
— Не знаех това — призна Мелани.
— Така е. Представлението мина при значителен успех и донесе голяма парична сума. Доколкото знам, има намерение да го повтори в началото на есенния сезон.
— Колко… колко мило от нейна страна — беше единственият отговорът, който хрумна на Мелани.
— Да, и аз мисля така. Но това, което ме интересува, е в какъв ред са протекли нещата — каза Роланд със замислен вид. — Информацията на Хлое имаше ли нещо общо с внезапното ти решение да дойдеш при мен?
Не трябваше да я учудва, че той назоваваше сестрата на Дом със собственото и име. В края на краищата те с Дом са били навремето приятели и той сигурно е познавал Хлое. Размишлявайки върху тази възможност, тя почти не схвана това, което бе казал всъщност току-що. Обърна глава към него, изгледа го и попита:
— Да не би да намекваш, че ревнувам?
— Подобна мисъл безусловно ми мина през ума.
— Тогава можеш веднага да я забравиш.
— Сигурна ли си? — попита той. — Беше твърде примамлива представа.
— Не мога да обясня защо — отвърна тя. — Дойдох в Ню Орлиънс, защото…