Читать «Нежната измамница» онлайн - страница 103

След малко стъпките на Глори бавно се отдалечиха. Вратата се затвори.

— Изпий това — помоли я Роланд и Мелани усети как ръбът на чашата се допря до устните й. Поклати глава, но това не й помогна. Чашата остана там, където беше, и до носа й стигна мирис на уиски. — Пий — настоя той.

Мелани пое дълбоко дъх и позволи в устата й да проникнат няколко капки, след като навлажниха устните й. Бърбънът, ароматен и силен, опари гърлото й, когато Роланд наклони чашата.

Тя си помисли, че или ще се задуши, или ще повърне. От напрежението в очите й се появиха сълзи и закапаха през стиснатите й клепачи. Трепкайки, те се отвориха и Мелани безпомощно, но укорително и гневно погледна мъжа си. Той я прегърна още по-здраво, когато почувства колко силно трепери, и дори има дързостта да й се усмихне.

— Така е вече по-добре, скъпа — каза той. — Окуражителен признак е, че имаш сили отново да ме мразиш.

Тя се опита да се отскубне от него, но той не й позволи. Вместо това събу ботушите си, сложи Мелани отново върху възглавниците и се изтегна до нея. После отново я притегли до себе си и нежно я погали по гърба.

Постепенно тя престана да трепери и се отпусна. Пръстите й се разхлабиха, тя притвори клепачи. Дишането й беше толкова бавно и равномерно, сякаш спеше. Не усети как устните на Роланд докоснаха челото й и не чу въздишката на облекчение, която се изтръгна от гърдите му.

Събуди се късно следобед. В кабината беше топло, но приятно въздушно течение нахлуваше и издуваше завесите на леглото. Когато обърна глава и дръпна завесата настрана, видя Роланд да седи да отворената врата и да чете последните новини. Зад него се виждаше жълтеникавокафявата вода на реката и зелената девствена гора покрай брега, който се носеше в обратна на движението посока.

Когато Мелани се размърда, Роланд вдигна глава и се усмихна.

— Време беше да се събудиш. Пропусна обеда и вече си мислех, че ще пропуснеш и вечерята. Това не е препоръчително на „Делта принсес“. Параходът е прочут със своя главен готвач.

Мелани не отговори. Не беше гладна, но гърлото й беше пресъхнало и пареше. На масата до леглото имаше порцеланова кана за вода и чаша. Тя се надигна и посегна към тях.

Роланд моментално скочи, взе каната, наля й вода и пъхна чашата в ръката й.

— Благодаря — промърмори тя, без да го погледне. Изпи чашата, остави я и отново си легна. През дюшека долавяше тракането на парната машина, но сега вече не се боеше, а бе само много уморена.

Роланд не се върна на стола си, а застана до нея и я погледна замислено.

— Не искаш ли да станеш и да отидеш на палубата? Свежият въздух ще ти подейства добре.

— Изглежда, смяташ, че винаги знаеш кое е добре за мен — отвърна тя с нежелание.

— Смятам, че това, което направих, си заслужаваше труда.

— А мислиш ли, че съм излекувана за постоянно? Малко е… уморително да изтърпявам тази процедура всеки път, когато пътувам.

— Все още не мога да кажа, но не виждам защо следващия път да не ти бъде по-леко.

— Ако това е всичко, което можеш да ми обещаеш, би трябвало да използвам тази възможност още по-добре — съгласи се тя неохотно.