Читать «Нежната измамница» онлайн - страница 105

Изключиха двигателите. Параходът се разтресе и замлъкна. Няколко души скочиха от палубата, за да завържат въжетата за носа и кърмата на парахода. „Делта принсес“ беше в безопасност в пристанището на Ню Орлиънс и леко се полюшваше.

Стъпки по палубата известиха приближаването на Роланд. Той застана до нея и ръката му докосна нейната, когато се облегна на парапета. С приглушен глас попита:

— Всичко наред ли е?

— Да — отвърна тя. — Всичко е наред… вече.

Глава десета

Къщата, която Роланд беше наел, се намираше на „Рампарт стрийт“, в покрайнините на френския квартал. Тя беше досами улицата — скромна къщичка, чийто покрив от палмови листа се издигаше над тясна колонада, фасадата беше боядисана в кремаво, а прозорците и двукрилите врати към галерията бяха закрити със зелени жалузи.

Мелани и Роланд задържаха наетата от тях карета на улицата и изкачиха стъпалата преди Глори, която беше изостанала малко. Роланд извади ключ от джоба си и отвори. Той тихо изруга, докато потърси в тъмното лампа и я запали. Когато светлината проникна в дневната, обърна се към Мелани и я погледна в лицето.

Тя забеляза, че я гледа изпитателно, но не намери причина за това. Стаята имаше хармонични пропорции и беше издържана в тъмнорозови и пшеничено златни тонове. Тук някак сполучливо бяха съчетани уют и удивителен лукс. Килимът под краката им беше мек. Полилеят, който иззвънтя, защото през отворената врата стана течение, беше от най-благороден кристал. Един тапициран със сатен диван с извита облегалка бе поставен между две двукрили врати. На перваза на камината, изработен от карарски мрамор, имаше часовник от оникс и позлатен бронз с голи нимфи, преследвани от сатири. Мелани откъсна очите си от тези странни фигури и погледна мъжа си.

— Къщата е… хубава — каза тя, — но сигурен ли си, че не сме сбъркали адреса? По всичко личи, че собствениците току-що са излезли.

— Нещата стоят горе-долу така. Къщата принадлежи на един млад креол от моя полк. Доколкото разбрах, ти е подарък от баща му за двадесет и първия му рожден ден. Тъй като предпочете да се присъедини към Лопес, вместо да води собствено домакинство, той предостави къщата на мое разположение. Ако съдя по вида й, бих казал, че навярно е изпратил тук свои хора, за да оправят всичко за нас.

— Колко мило от негова страна.

— Да — отвърна Роланд, след което се обърна рязко, огледа набързо и другите стаи и се върна в дневната. — Всичко е наред. Ако ти и Глори искате да поразгледате, през това време аз ще се погрижа за разтоварването на куфарите.

Къщата нямаше хол. И шестте стаи — дневната, столовата, трапезарията, кабинетът и двете спални — бяха свързани помежду си. Всички бяха доста луксозни, обзаведени с вкус, в грижливо съчетани цветове.

Глори вдигна едната си вежда и сви устни, когато видя статуята на един гол амур.

— Мис Мелани… — започна тя.

— Знам — прекъсна я Мелани. — Предполагам, че креолският вкус е такъв. Мисля, че с времето ще свикнем.