Читать «Песен за Роланд» онлайн - страница 44
(неизвестен автор)
ведно с крал Карл и аз бях във войската
и служех му със обич, с вярност свята.
Но племенникът му Роланд ме мрази;
осъди ме на смърт и ме изпрати
при цар Марсили в Сарагоса стара.
С умение успях да се запазя.
Презирам аз Роланд, открито казвам,
и Оливер и техните другари.
Сам Карл чу туй с бароните си даже.
Аз отмъстих си, но не съм предател.“
А франките: „Съветът туй ще каже.“
И Ганелун видя, че съд голям ще има
за него и за тридесет роднини.
Един от тях, красноречив за трима,
от замъка Соранце
143
— Пинабел по име,
с дар слово е, та всички го почитат.
Отличен воин — щом сам си брани щита!
144
Аой.
И каза Ганелун: „На вас разчитам
приятелю, от смърт да ме спасите.“
А Пинабел: „Ще ви спася! Че никой
не ще гласува за бесило, мисля,
че Карл двубой от двама ни ще иска,
а с меча аз опровергавам всички!“
Доволен Ганелун се кланя ничком.
Саксонци са в съвета и баварци,
пуатевини, френци и норманци,
и тиедеи
145
доста, и германци.
Оверненци най-много се докарват.
От Пинабел страхуват се, та казват
един на друг: „Осъждане не трябва.
И по-добре е да помолим краля
да му прости. А Ганелун тогава
да служи вярно, както подобава.
И да умре — Роланд е във земята,
с имот не ще го върнем, ни със злато.
А луд е, който с Пинабел се хване!“
Но Тиери, брат на Джефрейд, той само
146
туй ще оспори, срещу тях ще стане! Аой.
И вижда Карл там своите барони,
че идват, казват: „Господарю, молим,
пуснете графа Ганелун свободен,
да си живее — мъж е благороден.
Да служи и в доверие, и в обич.
Че неговата смърт, имот огромен —
не ще ни върнат тук Роланд отново.“
А каза Карл: „Към мен сте вероломни!“ Аой.
Щом Карл видя постъпката им низка,
присви лице, стъмниха се очите.
От тежка скръб нещастен той се счита.
Но идва Тиери при него — рицар,
брат на Джефрейд — херцогът му любими.
Той слабо, крехко, стройно тяло има.
Бе тъмнокос и по лице — черникав,
не бе висок и нисък не бе никак.
И каза той на своя крал учтиво:
„Кралю почтен, не искам да скърбите,
нали ви служа толкова години,
та, мисля, граф Роланд, кълна се аз в дедите,
към Ганелун дори вина да има,
вам служеше и тя е извинима.
А Ганелун предал го — значи: изменил е!
Към вас той свойта клетва нарушил е!
Отсъждам аз: обесен да загине,
през мъки тялото му да премине,
защото към предател няма милост!
На Ганелун роднина щом това отрича —
със меча, който съм препасал, живо
ще защитя присъдата пред всички.“
А франките: „Това е справедливо.“
Тогава Пинабел дойде при краля.
Висок и силен, пъргав бе и храбър.
Удари ли — с живота се прощавай:
„Понеже ваш съдът е, господарю, трябва
да спрете тоя шум и тая врява!
Чух Тиери присъда да издава.
Лъжлива е, затуй ще се сражавам!“
От кожа на елен той ръкавица дава.
„Залог ми трябва!“ — викна кралят ясно.
Роднини трийсет станаха безгласно.
147
„Съгласен съм с двубоя.“ — кралят каза.
Заложниците дотогаз ще пазят. Аой.
Ще има битка — Тиери разбира.
И той подаде дясна ръкавица.
А кралят Карл за него гарантира.
И на площада пейки четири сложиха.
