Читать «Песен за Роланд» онлайн
(неизвестен автор)
Песен за Роланд
info
notes
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
31
32
33
34
35
36
37
38
39
40
41
42
43
44
45
46
47
48
49
50
51
52
53
54
55
56
57
58
59
60
61
62
63
64
65
66
67
68
69
70
71
72
73
74
75
76
77
78
79
80
81
82
83
84
85
86
87
88
89
90
91
92
93
94
95
96
97
98
99
100
101
102
103
104
105
106
107
108
109
110
111
112
113
114
115
116
117
118
119
120
121
122
123
124
125
126
127
128
129
130
131
132
133
134
135
136
137
138
139
140
141
142
143
144
145
146
147
148
149
150
Песен за Роланд
Карл, кралят наш, прославен император,
1
седемгодишен бой води в Испания:
2
Високата земя бе завладяна,
чак до морето замък не остана.
3
Стена и град неразрушени няма,
на хълм един град Сарагоса само.
4
А там е цар Марсили,
5
който бога мрази,
на Мохамед и Аполон
6
се кланя;
но няма той от зло да се опази. Аой.
7
Бе цар Марсили много разтревожен.
В градината му жега го прогони.
На ложе — мрамор син, се разположи.
Край него — двайсет хиляди барони.
Той викна своите графове, херцози:
8
„Сеньори, чуйте, дебне ни угроза!
От мила Франция
9
— да ни пороби,
Крал Карл нахлу в земята ни свободна.
Безсилни са дружините ми бойни,
как да отблъсна неговите воини?
Вий мъдри сте, кажете що да сторя,
да избера смъртта или позора?“
Сред тишина, единствен, заговори
там Бланкандринс от замъка Валфунде.
А Бланкандринс, езичникът напет,
бе рицар смел, прославен с мъдрост вред —
на царя ще даде добър съвет:
„Не бойте се, за вярна служба днес
на Карла горделив пратете вест,
че мечки, хрътки, лъвове ще му дадем,
камили седемстотин, с бръз вървеж,
соколи над хиляда, с пух сменен,
четиристотин мулета с товар безцен
от злато и сребро, каруци петдесет,
да плаща на наемници безчет;
напразно тука води боеве,
да се завърне да ви чака в Екс.
И вие там на Михайлов ден
10
ще станете, под кръста им свещен,
васал на Карла по имот и чест.
Поиска ли заложници — добре
от нашите съпруги, синове
пратете десет, двайсет тоя ден.
И моя син дори ще пратя в Карлов плен.
И нека там глави загубят те,
а ние власт, имот да отървем,
не в просеци превърнати — да мрем!“ Аой.
Той продължи: „Ръката си залагам,
брадата си, що вятърът развява,
че няма франките да се забавят,
за Франция ще вдигнат стан веднага.
На бащин дом, щом всички стигнат прага,
Карл в своя Екс, в параклиса ще слави
11
Архангела, тъй както той си прави.
Без нас, обаче, празникът ще стане —
и вест за нас не ще получи кралят.
Но горд е Карл и със сърце кораво,
заложниците няма да пожали.
Те да загубят там глави тогава,
не ние — светла, хубава Испания;
да се спасим от мъки и страдания!“
Неверниците викат: „Туй е право!“
Марсили свършва краткия съвет.
Повика той: Кларин от Балагет,
Естамарин и Еудропин — свой пер,
Гуарлан брадати, Приамун, поред,
и Мачинер, и чичо му Махеу,
и Малбиен Задморски, и Джойнер,
и Бланкандринс — заръка да даде.
Те десет са с коварство знайни вред.
„При Карл, барони, занесете вест.
Град Кордрес
12
той държи в обсада днес.
Маслинов клон
13
носете във ръце,
с молба за мир, с покорство във сърце.
Постигнете ли мир с такъв съсед,
сребро и злато ще ви дам безчет,
имот, земя — кой колкото си ще.“
„Съгласни сме!“ — отвърнаха му те. Аой.
