Читать «Песен за Роланд» онлайн - страница 43
(неизвестен автор)
Те тръгват с горда радост във сърцата.
Нарбон превземат с устрем, продължават.
136
Пристига Карл в Бордо, градът прославен,
и рога на Роланд, напълнен с злато
137
,
в олтара пред свети Севрин поставя.
Поклонник там щом мине — го познава.
Река Жиронда
138
с кораби минават.
И до Блаиве Роланда придружават.
И Оливер — побратим верен, знатен,
и мъдрия архиепископ славен.
В ковчези бели тримата поставят.
В Сеинт Ромен праха ще пазят златен.
На бога франките ги предоставят.
През планини и долове Карл яха.
До Екс за отдих никъде не спряха.
На каменната плоча слезе кралят.
Щом влезе си в двореца господарски,
той призова съдиите: баварци,
саксонци, лотарингци и германци,
фризийци и бургундци, и нормандци;
пуатевини и бретонци здрави,
и свойте франки мъдри и корави.
И Ганелон пред тях на съд изправи.
Когато Карл се върна от Испания,
отиде в Екс — престолен град на Франция.
В двореца влезе, в залата застана.
Дойде при него — хубавата Алде.
„Роланд къде е? — пита. — Капитана?
За мен да се ожени клетва даде!“
Изпитва тежка скръб и мъка кралят.
Заплаква, тегли си брадата бяла.
„Ах, сестро мила, мъртъв момък чакаш!
Но мога да ти дам добра замяна:
Лоевис той е,
139
друго що да кажа,
мой син е той, а и наследник даже!“
Отвърна Алде: „Казваш нещо странно.
Не дал ми бог, ни никой божи ангел
подир Роланд аз жива да остана!“
Загуби свяст, в нозете му припадна.
Умря. Смили се, боже, над душата страдна!
140
Бароните през сълзи я оплакват.
Тъй хубавата Алде си отива,
а кралят мисли, че е още жива.
От жал към нея плаче Карл Велики.
За двете й ръце я той повдига,
ала назад главата й заклима.
Щом Карл разбра, че мъртва е, че стине,
веднага прати четири графини.
Те в женски манастир я подредиха
и цяла нощ над нея бдяха тихо.
Покрай олтар ковчега настаниха.
Тъй с кралски почести я уважиха. Аой.
Карл императорът пристигна в Екс.
Злодеят Ганелун е окован добре.
Със кожени каиши от елен
слугите го привързаха сломен
на стълб, забит пред кралския дворец.
С тояга всеки удря разярен.
Туй заслужава злобният подлец,
присъда чака — тежко обвинен.
Записано е в летописи стари,
в параклиса във Екс се те събрали.
Туй станало в голям тържествен празник —
било Свети Силвестър
141
, тъй ми казват.
Тогава почва съденето — разказ
за туй, що стори Ганелун — предател.
Довеждат го пред краля император. Аой.
И каза кралят: „Господа барони,
съдете право и според закона.
142
че Карл повикал най-добри васали,
В Испания заведох Ганелун, а
отне той — двайсет хиляди живота!
Не ще се върне ни Роланд от боя,
ни Оливер — героят благороден.
И перовете ми предал за злато, злобен!“
А Ганелун: „Да премълча не мога.
Надмина ме Роланд в пари, в имоти,
затуй желаех да отиде в гроба.
Предателство не виждам тук, за бога.“
Отвръщат франките: „Ще съдим строго.“
Прав Ганелун стоеше там пред краля.
С лице бе свежо и с юначно тяло:
да беше честен, той герой би станал.
Огледа той съдиите си знатни,
роднините си — тридесет гаранти,
и се провикна после гръмогласно:
„Барони, чуйте, ще ви кажа ясно:
