Читать «Песен за Роланд» онлайн - страница 42
(неизвестен автор)
Отвърна Карл: „С това бих сторил низост.
Не давам мир, ни обич на езичник.
Законът приеми, що бог открива.
Христовия закон — да те обикна.
Служи на бога, той е цар всесилен!“
„Зле проповядваш!“ — Балигант извика.
Пак с меч те сипят удари обилни. Аой.
Емирът е чевръст и силен мъж.
По шлема Карлов удари валят.
Разцепен е — от него пада къс.
Но мечът се подхлъзна в кичур гъст:
отнесе от главата педя плът.
Костта остана гола и светът
без шум се завъртя околовръст.
Но бог ще го спаси и тоя път.
Свети Гаврил зашепна изведнъж:
„Какво направи, кралю всемогъщ?“
Като дочу защитника всегдашен,
Карл пред смъртта изправи се безстрашен.
Възвърна разум, сили великански.
Удари той емира с меча франкски.
Разцепи шлема, заблестял от злато,
до бялата брада разполови главата,
та мозъка на две страни запрати
и повали го мъртъв безвъзвратно.
„Мунджоие!“ — вика, всички го познаха.
Херцогът Нейм го чува, тича право,
довежда Танцандур, Карл яхва здраво.
Неверните побягнаха в уплаха.
Французите добиха туй, що тъй желаха.
Неверните побягват — бог туй иска.
Карл с франките си силно ги притиска.
„Сеньори — каза Карл, — сега ще отмъстите
за свойте мъки. Бийте до насита,
че плачеха ви сутринта очите.“
Отвръщат те: „Така ще сторим ние!“
С голяма сила всеки удря, бие.
Не ще се никой отърве, ни скрие.
Голяма жега, прах навред се носи.
Езичниците бягат, франките ги гонят,
преследват ги дори до Сарагоса.
На кулата качи се Брамидоние
с духовници и не един каноник,
134
но на богоомразните закони:
не е подстриган никой, ни ръкоположен.
Арабите тя в бяг видя отгоре,
„На помощ, Мохамед! — високо заговори. —
Ах, мили Царю, бягат наште хора!
Емирът също е убит позорно!“
Марсили чу, извърна се, притвори
очи в сълзи, главата си обори.
Умря от скръб, не преживя разгрома.
А за душата дяволите спорят. Аой.
Неверниците падат, бягат, викат.
Спечели славна битка Карл Велики.
На Сарагоса портите — открити.
Карл знаеше, че нямат те защита.
Градът е взет и франките навлизат:
нощуват там с права на победител.
Карл белобрад — и горд е, и щастлив е.
От Брамидоние той всички кули има:
големи — десет, малките — петдесетина.
Победа с помощ божия се взима.
Денят отмина, късна нощ се стели.
Луната свети в звездните предели.
Карл императорът града превзел е.
Хиляда франки го претърсват целия —
и синагоги, и джамии бели.
Трошат със брадви, с чукове железни
кумири, идоли, та да изчезне
магията, лъжливото учение.
135
Да угоди на бога — Карл нарежда:
владиците светят вода, завеждат
неверните в параклис за кръщение.
А който се откаже, Карл нарежда
да бъде изгорен или посечен.
Сто хиляди покръстени са вече.
Царицата ще отведат пленена
за Франция. Карл иска тя след време
Христовото кръщение да вземе.
Нощта минава, светъл ден настава.
Карл кулите в града въоръжава.
Там влизат верни рицари хиляда,
за императора града ще вардят.
На кон се качва кралят. И войската.
И Брамидоние. Тя пленница тъй става,
но за добро — да си спаси душата.
