Читать «Песен за Роланд» онлайн - страница 39
(неизвестен автор)
че ще го срещнат със големи сили.
Те местността изцяло са покрили,
освен полето с франкските дружини.
И викна Карл — гласът далеч достигна:
„Барони и васали верни, мили,
в един ли бой до днес сте победили!
Неверните отсреща са страхливи!
И вярата им грош дори не чини.
Какво, че са голяма паплач дива?
С мен, който не върви — да си отива!“
Пришпорва кон и Танцандур игриво
в четири скока пъргав гръб извива.
„Юнак е кралят! — франките извикват. —
Води ни! Няма да ти липсва никой!“
Денят бе светъл, слънцето — пламтящо,
войските са красиви — брой те нямат.
В най-предната редица боят пламва.
Граф Гинеман и граф Рабел безстрашно
юзди отпускат и пришпорват нямо
конете си. И франките тогава
ведно с тях удрят с копията здраво. Аой.
Смел рицар беше граф Рабел, със шпори
от чисто злато той подкара коня,
Торлея — цар персийски — да догони.
Не му попречи нито щит, ни броня —
със златно копие го той прободе,
край малки храсти мъртъв го събори,
„Помагай, боже! — франките говорят. —
Крал Карл е прав! След него сме! Да води!“ Аой.
И Гинеман — на царя леутицки
щита изписан със цветя пробива;
и ризницата му разкъсва живо,
та знаме цяло в тялото му впива.
Да плаче, който ще — той го убива.
Французите при тоя удар викат:
„Барони, бийте! Да не спира никой!
Че Карл е прав срещу туй племе диво!
Дари ни бог с присъда справедлива!“ Аой.
Но Малпрамис на коня си — цял бял,
в тълпата франки бе се озовал.
На две страни той удряше в захлас,
един след друг събаряше без глас.
Високо се провикна Балигант:
„Барони, дълго съм ви хранил аз.
Синът ми, вижте, търси краля Карл,
бароните му предизвиква сам:
Не ще намеря по-добър васал.
Вий с копия му помогнете там!“
При тези думи литват те без страх
и удрят силно — почва бой голям.
И все по-тежък, боят завилня.
По-лют не знам и в древни времена. Аой.
Войски големи — смели са бойците.
И полковете горди в бой налитат.
Неверниците удрят, боже, силно!
Строшени копия валят обилно.
Тук — щит пробит! Нагръдник — там разнищен!
Въргалят се и няма здраво нищо!
А вред се вижда, гдето да вървите,
как нежни и зелени са тревите!
Емирът вика вярната си свита:
„Барони, християните избийте!“
И битката е тежка, упорита.
До днес не знам такава друга битка.
Чак до нощта ще трае без почивка. Аой.
Емирът хората си призовава:
„Неверни, бийте — вий сте тук за слава!
Аз ще ви дам жени красиви, знатни
и почести, земи най-благодатни.“
„Така ще сторим!“ — те му отговарят.
От удари те копия строшават.
Сто хиляди изтеглят меч тогава.
По-тежък бой, по-страшна сеч настава,
Тоз, който е сред тях, какво е бой узнава. Аой.
Карл викна своите французи смели.
„Обичам ви, барони мои верни.
Веднъж ли в битки плячка сте отнели,
царе сразили и царства завзели!
Длъжник съм ви — богато наградени
ще бъдете с имоти и земи безмерни!
Но вий за своите братя и за синовете,
във Ронцесвал убити — отмъстете!
Помнете: в боя правото е с мене!“
И викат те: „Да, кралят вярно рече!“
И двайсет хиляди край него вече,
в едничък глас, за вярност дават клетва:
