Читать «Песен за Роланд» онлайн - страница 38
(неизвестен автор)
най-подли твари в тоя свят безмерен,
със твърда кожа като лист железен,
и шлем, и броня са им непотребни,
а в боя са коварни и враждебни. Аой.
И още десет полка подреди емира.
Малпрозки
119
великани в първи сбира.
Унгарци
120
— в друг; и хуни — в трети взима;
в четвъртия — бойците от Балдизе
121
,
от Вал Пенузе
122
— в пети. В шести влизат
марузи
123
; в седми — леи:
124
сарацини
и астримони
125
; в осми — от аргойлско
126
жило.
В девети полк кларбонци
127
той групира.
На фрондците
128
брадатото котило
в десети. — Бог съвсем не ги обича.
В „Легендите“ са полковете трийсет.
Тръбят тръби — те са голяма сила.
Бойците на коне за бой се вричат. Аой.
Емирът вожд е на безброй народи.
Отпред нарежда „драконът“ да води,
и знамето на Терваган, и образ
на Мохамед и Аполон да носят.
Край него десет хананейци конни.
Те яхат и нареждат монотонно:
„От боговете, който милост проси,
смирен да служи и да им се моли.“
Неверните стоят с глави надолу,
а шлемовете бляскат, искри ронят.
Подвикват франките: „Чергари злостни,
беда и смърт ний този ден ви носим!
Простри над Карл десницата си, боже,
та да спечелим боя тъй тревожен!“ Аой.
Вожд със голяма мъдрост е емира.
Сина си с двамата царе събира:
„Отпред, сеньори, вие ще вървите.
Водете в боя полковете трийсет.
Ще задържа аз три от най-добрите:
Два — с турци, с армалейци мен любими
и третия — с Малпрозки исполини.
И окцианци пращам да се бият,
французите и Карла да затрият.
Дори двубой там кралят да опита
главата му ще взема, казвам го открито.
А няма той права да придобие!“ Аой.
Войски огромни, полкове красиви!
А между тях — ни хълм, нито долина,
нито горичка — в нея да се скрият,
на равна шир те трябва да се бият.
„Напред, езичници! — Емирът викна. —
Препускайте, търсете славна битка!“
Амбур от Олуферне
129
с флаг пристига,
с вик „Прециузе!“ всички в бой се вдигат.
А франките: „Дано на смърт вървите!“ —
и тяхното „Мунджоие!“ — гордо литва.
И Карл заръчва да тръбят с тръбите
и с рога, който ободрява всички.
„С добра войска е Карл! Ще бъде тежка битка!“ —
провикваше се не един езичник. Аой.
Голяма шир в страната необятна!
Блести вред шлем и щит във бисер, в злато,
и копие, и броня с мед кована,
и знаме срещу знамето развяно.
Ехтят тръби, разнасят призив ясен.
Отеква гордо рогът многогласен.
Емирът с коня брат си близо свари —
цар Канабеус, на Флоредее
130
царят,
до Вал-Севрее
131
завзел земята равна.
На краля Карл войските му показа:
„Виж гордостта на Франция преславна!
В ариергарда яха императорът.
Как горд е сред дружината брадата:
Над броните бради са те разстлали,
като че сняг над лед е наваляло.
Те с копие и меч ще ни нападнат.
Ще бъде битка страшна, безпощадна.
Не се е чула никога такава!“
Прът колкото се хвърля, изпревари
цар Балигант пред своите другари.
„Езичници, елате! — призова тогава. —
Напред след мен към подвизи и слава.“
И стиснал дръжка, копие разклати,
насочи го към краля — император. Аой.
Щом Карл Велики вижда там емира
и змей, хоругва, знаме — той разбира,
