Читать «Песен за Роланд» онлайн - страница 37
(неизвестен автор)
И в храбростта си той е постоянен!
Такъв барон! Да беше християнин!
Пришпорва кон, та кръв избликва ясна,
засили се и над скала опасна
направи скок — петдесетина крачки.
Поганците крещят: „Такъв врага ще смачка!
Французин вдигне ли се, без да бяга,
живота си загубил би веднага!
Крал Карл е луд, ако за бой се стяга!“ Аой.
Емирът Балигант е смел барон
и познавач в неверния закон,
с брада е бяла като цъфнал клон.
Храбрец надменен — не търпи покой.
Синът му Малпрамис е рицар горд,
достоен за баща си — храбър воин,
висок и силен като своя род.
„Да тръгнем, господарю — каза той, —
не вярвам Карл да срещнем в тоя бой.“
„Ще влезе в бой, защото е герой!
И в летописите го хвалят, сине мой.
Но без Роланд е — сестриника свой.
Не може с нас да издържи двубой.“ Аой.
„Любезни сине — каза Балигант, —
загинал е добрият воин Роланд
и Оливер — юначният другар,
дванайсте пера — близките на Карл
и двайсет хиляди бойци със тях.
За други — ръкавица не ще дам!
96
Че императорът е там, разбрах,
Сириецът ми каза туй, та знам:
той в десет полка е строил войска.
Друг с рога на Роланд тръби сега,
другар му отговаря със тръба:
и двамата готови за борба.
Петнайсет хиляди с мъжествени сърца
ги следват — Карл нарича ги деца!
И още толкова вървят без страх.
Ще ни посрещнат гордо с боен глас.“
А Малпрамис: „Пръв нека бъда аз!“ Аой.
„Отивай Малпрамисе — Балигант извика, —
на теб не мога да отказвам никак.
Срещу французите вдигни десница!
Със себе си вземи Торлеу — цар персийски,
вземи и Дапаморт — цар леютицки.
97
Голямата им гордост, щом сразите,
от мене в дар ще имаш ти земите
от Чериант
98
, та чак до Вал Маркизе
99
.“
Отвърна той: „Благодаря ви, сире!
Приемам дара!“ — и напред премина.
А беше таз земя на цар Флюрита.
Но не можа подаръка да види:
там, в тоя край, той нивга не отиде.
Войските си обходи горд и строг
емирът, следван от сина висок.
Торлеу цар и царят Дапаморт
там трийсет полка готвеха за бой,
100
със рицари в неимоверен брой:
Най-малкият — с бойци от Бутентрот,
101
с петнадесетима хиляди под строй;
с мицени
102
— втори, едроглав народ,
като свинете — по гърба широк
със четина е шумният им рой. Аой.
А третият — от Нублес
103
и от Блос
104
Четвъртият — от Брунс и Есклавоц,
105
а петият — от Сърбия и Сорц,
106
а шестият с арменци
107
и от Морс,
108
а седмият от тия в Йерихон
109
.
От Нигрес
110
— осмият, деветият от Грос
111
Десетият от крепостта Балиде
112
. Род,
от който никой не видя добро! Аой.
Зове емирът Мохамеда свой,
кълне се в чудесата му безброй:
„Ако не бяга, Карл е луд герой.
Ще го сразим, остане ли за бой,
корона златна ще загуби той.“
И десет полка още — иноземци.
Бе първият от грозни хананейци:
113
от Вал Фюит дошли по друми преки.
От турци — вторият, от перси — третият,
четвъртият от диви печенеги,
а петият — авари и солтери,
114
а евгли
115
— шестият, и ормалейци,
116
а седмият от Самуиловото племе.
Бруизи
117
— осмият; словенци пък — деветият,
от дебрите на Окциан
118
— десетият:
без бог е тоя див народ, неверен,
