Читать «Песен за Роланд» онлайн - страница 36
(неизвестен автор)
съставиха след туй и полк девети.
Бургундци, лотарингци — в боя вещи,
те петдесет са хиляди и нещо.
Те носят брони, шлем, добре затегнат,
и стискат остри копия скъсени.
Щом бой с арабите не ще избегнат,
с Аргонския херцог — със Тиери начело,
ще удрят здраво, устремени смело. Аой.
Десети полк — с бароните от Франция,
сто хиляди най-знатни капитани.
С брадите бели, спрели на полянка,
те хубави са, с доблестна осанка.
Над ризницата двойна броня слагат,
испански или френски меч затягат.
А всеки техен щит с различен знак е.
94
С коне нетърпеливи битка чакат.
„Мунджоие!“ — викат те към Карл. Развява
Джефрейд Анджуйски бойно знаме здраво.
95
То бе хоругва. В Рим го казваха Римляна,
а днес „Мунджоие“ то е назовано. Аой.
От коня слязъл, император Карл
простря се цял в зелената трева;
към изгрева извърна той глава
и да помогне — бога призова.
„Защита дай ми днес ти, отче наш.
Ти, който във далечни времена
от кит извади Йона, след това
на царя Ниневийски беше страж
и Данаил от рова на лъва
от страшни мъки после отърва;
и в жарка пещ запази три деца;
към мене с обич погледни сега.
По своя воля дай ми милостта,
за своя сестриник да отмъстя!“
След своята молитва на крака
той рипна, кръст направи над глава,
па метна се на коня оседлан,
с превързан шлем и с копие в ръка.
Държаха стреме Нейм и Джоцеран.
Карл смел, красив е, с горда стойка крал,
увереност гори в лице-кристал.
И стъпил в стреме — яха коня млад.
Тръби тръбят пред него и отзад.
А най-високо — рогът на Роланд.
И всички плачат за Роланд от жал.
Препуска Карл с достойнство, с благородство,
над бронята развял брада свободно.
Сто хиляди французи — храбро войнство
брада развяват като него волно.
Минават планини, скали високи,
клисури страшни, ровове дълбоки.
Излязоха от проходите голи,
в една испанска погранична зона
и построиха стан в поле широко.
При Балигант се връщат пратените воини,
Един от тях, сириец, заговори;
„Видяхме Карл — високомерен той е.
Бароните му ще го следват горди.
Гответе се! Ще почне скоро боя!“
„Това е ясно! — Балигант сви взори. —
Тръбете сбор — да чуят моите хора!“
Забиват силно всички барабани,
тръби и рогове отекват ясно.
Войската се въоръжава бясно.
Емирът също се не бави; стана,
навлече бързо броня медноткана.
Привързва златен шлем, в безценен камък,
и меча си на хълбок ляв препасва.
Горд, име му намери, за да властва:
по Карловия меч покрит със слава,
той „прециузе“ своя назовава.
И „прециузе“ боен вик му става.
Вред тоя вик — „безценен“ — прокънтява.
И щит със златна букла си окачва
на шията — покрит с венец кристали —
с колан — бродирана коприна бяла;
и копието си — „Малтет“, той сграбчва
със дръжка — боздуган, такава му допада,
тъй тежка — за товар на муле става.
Маркюлес Задморски стреме му подава
и коня боен Балигант възсяда.
Храбрец е той! Широк му е чатала,
а в кръста — тънък и дебел в бедрата,
със гръд широка и добре излята;
лицето — светло, едри рамената,
със поглед горд и с къдри на главата —
а тя е бяла пъпка разцъфтяла.
