Читать «Песен за Роланд» онлайн - страница 32
(неизвестен автор)
Могъщ е Балигант, не ще го хваля,
във Франция ще иде да убие краля,
ако не ще покорен да му стане.»
«Защо чак там? — царицата подхвана. —
Наблизо тук е Карл със свойте франки,
години седем как стои в Испания.
Боец безстрашен е, голям смелчага,
умрял би той, от бой не ще избяга.
Не се бои от нищо на земята,
пред жив човек не свежда знамената!»
«Достатъчно! — Марсили разгневи се. —
Аз, господа, ще кажа, щом дошли сте.
Тук виждате ме от смъртта притиснат,
син, дъщеря, наследник — нямам нищо.
Един син имах — вчера го убиха.
Да дойде да ме види тук емира.
Над таз земя, в която се намира,
той има право, връщам я открито,
да й даде от франките защита.
Кажете му: и месец не ще мине —
Карл в плен ще падне или ще загине.
На Сарагоса ключовете цар Марсили
му праща; той да дойде — нямам сили.»
Отвръщат му: «Това е право, сире!» Аой.
И каза цар Марсили: «Изби ми Карл войската,
опустоши от край до край земята.
Ограбва градове, руши без жалост.
Край Ебро тази нощ щастлив заспал е,
оттук на седем левги е реката.
Емирът нека там да го нападне.
Зова го — бой да почне безпощадно!»
И ключовете на града им дава.
А двамата се кланят многократно
и взели сбогом, връщат се обратно.
Вестителите бърдо галопират,
препускат на коне нетърпеливо.
Смутени те пристигат при емира
и ключовете дават мълчаливо.
«Защо не идва тука цар Марсили?» —
извика Балигант със всички сили.
А Клариен: «Ранен е той, умира.
През проходите вчера Карл завивал,
за мила Франция си той отивал.
В ариергарда му определили
и граф Роланд — той негов сестрин син е,
и Оливер, и перовете мили,
и с тях над двайсет хиляди войници.
Започнал храбро битка там Марсили.
На бойното поле Роланд се появил и
видял го и ударил с Дурендал тъй силно,
че му отрязал храбрата десница.
Убил му в боя и сина обичан.
Войниците до крак били избити.
Спасил се с бяг Марсили цар едничък.
Крал Карл сега го гонел по петите.
На помощ, царят моли да вървите»
за вас са на Испания земите.“
А Балигант мълчи в тревога скрита.
Почти бе луд — такава скръб изпита. Аой.
„Сеньор емире — Клариен му рече, —
на Ронцесвал била е битка вчера.
Роланд — убит! Дванадесетте пера!
И Оливер! — Затуй Карл страда вече.
Французи — двайсет хиляди — сразени.
Марсили в бой пестник загубил десен,
Карл по петите му го гонел бесен.
Жив рицар тука вече се не среща,
един — убит, а друг удавен в Ебро.
Там на брега французите са спрели.
Тъй близо са до нас — ако речете,
не ще се върнат в родните предели.“
При тез слова горд Балигант поглежда;
сърцето му е в радост и надежда.
„Барони — викна прав, — не се бавете,
от корабите слезте на полето
и на седлата смело се качете!
Карл, старият, дордето път поеме,
ще бъде за Марсили отмъстено:
че за пестника му глава ще взема!“
Наслизаха неверните араби
и на коне и мулета веднага
препуснаха — за боя ще се стягат.
Емирът, който ги на бой изпраща,
повика Джемалфин — боец безстрашен.
„На тебе поверявам аз войската!“
На кон кафяв и бърз след туй се мята.
Херцози четирима го обграждат,
