Читать «Песен за Роланд» онлайн - страница 34
(неизвестен автор)
Заскуба той с ръце косите свои.
Сто хиляди французи — в скръб дълбока,
облени в сълзи, плачеха високо. Аой.
„Приятелю Роланд, щом в Лан остана
86
и там ми дойдат в моя дом печален
от чуждите царства добри васали
и ме запитат: «Где е капитана?»,
ще им отвърна, че умря в Испания,
че ще царувам скръбен и едва ли,
ще дойде ден за него да не жаля.“
„Приятелю Роланд, красавецо мой млад,
щом ида в Екс, в параклиса си — там
васалите за теб ще питат — знам.
Жестока вест ще трябва да им дам:
«Умря Роланд, завзел ми не една страна.»
Саксонци, хунгри, българи без страх
87
ще дойдат с рой враждебни племена,
и Рим, Палермо, Пулия със тях,
и тез от Африка и Калиферне чак!
88
Страдания и мъки дабнат пак:
кой франките ще поведе сега,
водач щом няма моята войска!
Ах, Франция, сама ще си в беда!
В такава скръб, защо живея аз?“
Затегли с мъка бялата брада,
с ръце заскуба своята коса.
Припаднаха сто хиляди без глас.
„Приятелю Роланд, бог нека има милост,
душата ти във рая да премине.
Убиха теб, а Франция днес гине.
И славни рицари за мен убити!
При толкоз скръб не ще живее никой!
Да може бог свети във висините,
преди да мина проходите Сидзер,
душата ми нагоре да издигне,
та в рая техните души да стигне!
И мойта плът във гроб до тях да скрият.“
Брада заскуба със сълзи в очите.
Прошепна Нейм: „Как скръбни са му дните.“ Аой.
Джефрейд Анджуйски каза: „Чуйте, сире,
на скръб не се отдавайте — днес мир е.
Пратете вред в полето да издирят
бароните ни в тоя бой убити.
И тука в общ гроб нека бъдат скрити.“
А Карл: „С рог трябва да разпоредите!“ Аой.
Джефрейд Анджуйски с рога затръбява.
И всички слизат — търсят из полята.
Убитите, които разпознават,
в голям общ гроб набързо те пренасят.
Дошли са с Карл епископи, абати,
подстригани свещеници, монаси.
С благословия те ги опрощават,
тамян и смирна след това разпалват,
кадилници размахват над телата.
Погребват ги със почит, благославят.
Какво да сторят? Тук ще ги оставят. Аой.
Приготвиха за път пред Карл Велики
Роланд и Оливер, отец Турпин и
на тримата герои от гърдите
извадиха сърцата в плащ копринен.
В бял мраморен ковчег ги настаниха.
А после взеха им телата — трите,
с балсам и вино ги добре измиха
и в кожи от елен след туй увиха.
Повика Карл — Тедбалд и Джибуин, а
и граф Милун, та и Отун маркиза:
„И тримата качете в колесници!“
Покриха ги с Галацка плащеница. Аой.
И тръгва пак крал Карл напред вторачен,
но вижда сарацини съгледвачи.
Към него двама пратеници яхат.
Те битка възвестиха, щом се спряха:
„Надменен крал, длъжник си ни, не бягай!
Препуска Балигант! За бой се стягай!
Голяма води той войска арабска.
Преди нощта ще видим твойта храброст!“ Аой,
Крал Карл с ръка брадата си поглади,
бе много тъжен, но не се издаде.
Огледа рицарите свои властно,
провикна се високо, гръмогласно:
„На бой, барони френски, с меч в ръката!“ Аой.
Забърза Карл и пръв от свойте воини
привърза шлем, надяна броня бойна,
препаса меча си Джоиузе — той е
от слънцето по-ярко греещ в боя.
