Читать «Песен за Роланд» онлайн - страница 31
(неизвестен автор)
Марбризе преминават и Марброзе,
по Ебро те безшум ще се превозят.
С фенери и със бисери безбройни
посочват път на корабите бойни.
И тоя ден пристигат в Сарагоса.
Денят е светъл, слънцето е ясно.
От кораба емирът слиза мрачен.
Еспанелиц до него е отдясно.
Царе след него седемнайсет крачат,
херцози колко, графове — не зная.
Под лаврово дърво, като във стая,
постлаха на трева коприна бяла.
Там трон от кост на слонов зъб поставят.
Езичник Балигант на него сяда,
а всички други — прави там застават.
И пръв им заговаря господарят:
«Васали храбри, моя вярна стража,
не трябва кралят, император франкски,
да почне да яде дорде не кажа.
В Испания той води бран голяма.
Докле не е убит, за мене отдих няма.
А жив ли е — покорен да ми стане!»
Удари с дясна ръкавица по коляно.
Тъй каза той и сам си даде клетва:
за всичко земно злато под небето
не ще пропусне Екс да вземе, дето
Карл съди. Всеки тъй го посъветва.
Повика двама: Кларифан, а с него
и Клариен — друг рицар млад, и рече:
«Вам, синове на царя Малтраиена —
той с радост беше мой вестител вечен —
нареждам: в Сарагоса вий идете
и там на цар Марсили известете,
французите ще бъдат победени,
за битка с тях при сгода ще поема.
Таз ръкавица сгъната носете —
на дясната ръка да я надене
85
.
Предайте му и тоя златен жезъл,
като васал да дойде той при мене.
С бой мила Франция аз ще превзема.
С молба не ми ли падне пред нозете
Карл — християнска вяра да зареже,
короната му царска ще отнема.»
«Съгласни сме!» — неверните приемат.
И каза Балигант: «На кон, барони!
Един да вземе жезъл, ръкавица — втори!»
Отвръщат: «Господарю, тъй ще сторим!»
Препускат те и стигат в Сарагоса.
През десет порти и четири моста,
край къщите на гражданите прости
те приближиха до квартала горен.
Там при двореца чуха глъч и ропот.
Неверници събрани там и колко
пищят и плачат от голяма болка,
от Терваган и Мохамед са недоволни,
от Аполон — кому да се помолят?
«Какво ще стане с нас? — крещят високо. —
Беда, беда ни сполетя жестока!
Напуска ни Марсили цар, че в боя
десницата му взе Роланд героя.
Загина там и Джурфалеу русокоси!
Испания под чужда власт ще проси!»
Вестителите слизат без въпроси.
Заведоха конете под маслина,
юздите взеха двама сарацини.
Вестителите бяха се качили
с наметка на гърба при цар Марсили.
Щом в сводестата стая спряха тихо,
от обич неуместно поздравиха:
«Да бдят над царя и над теб царице,
и Мохамед, от всички ни почитан,
и Терваган, и Аполон защитник.»
«Без смисъл думи! — Брамимунде викна. —
Че тези богове са тъй безсилни,
на Ронцесвал съвсем се провалиха.
Там рицарите ни до крак избиха:
и без десница е — отсечена до китка,
мъжът ми, изоставен в тая битка.
Могъщият Роланд го тъй съсипа.
Испания подвластна Карл ще има.
Какво ще стане с мен, кажете вие!
Ах, няма ли тук кой да ме убие?» Аой.
«Царице! — Клариен пресече кратко. —
Нас Балигант, езичникът, ни прати,
от него жезъл, ръкавица тук предавам,
да защити Марсили обещава.
На Ебро сме с три хиляди фрегати,
и кораби, и ладии крилати,
и колко тежки съдове — не зная.
