Читать «Песен за Роланд» онлайн - страница 30
(неизвестен автор)
Не се разбира — Карл ли побеждава?
А спи крал Карл, не знае що го чака.
След тоя — друг сън засънува тежко.
На камък в Екс във Франция седеше
и в две вериги той мечок
80
държеше.
Откъм Ардените се спускат трийсет мечки
и всяка заговори му човешки.
«Нам, господарю, казват, го върнете,
не го задържайте, а го пуснете,
роднини сме му ние, разберете.»
Но в миг излезе хрътка от двореца.
Нападна тя върху трева зелена
най-страшната зла мечка разярена.
И Карл видя тогава бой чудесен;
коя от двете беше победена?
Не каза му и ангелът небесен.
До утрото спа кралят Карл унесен.
Избяга цар Марсили в Сарагоса.
Под храст маслинов слезе той от коня.
Свалиха му и меч, и шлем, и броня.
Без дясна китка, бледен той се просна
във жалък вид върху тревата росна.
Загубил кръв, припадна от умора.
Жена му Брамимунде с тъжни взори
високо се окайва, сълзи рони.
И двайсет хиляди разбити воини
към Карл отправят клетви недостойни.
Притичват после в капище сред рози,
при Аполон и го ругаят грозно.
«Ах, бог проклет, измами толкоз хора!
Ти не възспря на царя ни позора!
За вярна служба — как му отговори!»
Те му отнимат скиптър и корона
и го привързват върху стълб позорен.
След туй, от тях в нозете им съборен,
строшиха с пръти тоя бог лъжовен.
На Терваган рубина смъкват; в рова
захвърлят Мохамед там долу, грозен,
та кучета и свини да го глозгат.
В съзнание се върна цар Марсили.
И в стаята му сводеста, с картини
рисувани, пренасят го без сили.
Царица Брамимунде в скръб възкликна:
«Нещастна аз!» — скубеше си косите,
а после на високо се провикна:
«Ах, Сарагоса, колко бедна ти си,
когато губиш мъдър цар със скиптър!
Предателство, вий богове сторихте,
щом в битката му подло изменихте.
Страхлив ще се покаже и емирът,
81
ако не смаже в боеве епични
героите, готови да умират.
И кралят им е белобрад, обичан,
юнак е — дързостта си той не крие,
от бой не ще побегне — знаем ние.
Ах, жалко — няма кой да го убие!»
Карл императорът с войските смели
82
в Испания стои години седем.
И замъци, и градове превзел е.
Но цар Марсили като враг го среща.
Във Вавилон
83
послание горещо
на Балигант изпрати и закле го
да дойде в Сарагоса тук при него.
Ако ли не, ще блъсне боговете
и идолите им боготворени,
закона християнски ще приеме,
та с Карл Велики мир да има вечен.
А Балигант е стар емир, неверник.
Вергилий, Омир надживял бе вече.
Но се забави, че бе тъй далече.
Царства четирсет са му подчинени.
Събра войски, платна за бой разпери,
на кораби, на лодки и галери
и чак под Аликсандре спря в морето.
Там бойната си флота ще оглежда.
През май бе — първи ден приятен, летен;
войските си той през море повежда.
Голяма е проклетата войска.
Гребат, насочват и летят с платна.
По нос висок, по мачти отстрана
фенери, бисери — от бряг до бряг
84
—
отгоре пръскат толкоз светлина,
та по-красиво е морето в мрак.
Щом спряха до Испанската земя,
засвети цял брегът и заблестя.
Вестта до цар Марсили долетя. Аой.
Неверните не ще направят отдих.
Навлизат във водите сладководни.
