Читать «Песен за Роланд» онлайн - страница 17
(неизвестен автор)
предават герба, флаговете прашни!
И франки млади гинат при атака!
Не ще да видят пак жена, ни майка,
ни тези, що ги в проходите чакат! Аой.
И Карл за тях и плаче, и се вайка.
Напразно! — Помощ никой им не даде!
Голяма драма Ганелун създаде,
когато в Сарагоса ги продаде.
Но в Екс затуй той без живот остана:
осъден бе по-късно за измяна,
61
с роднини трийсет, както подобава —
да го спасят, те искаха тогава. Аой.
А битката ужасна бе и тежка.
Роланд и Оливер секат без грешка.
Дванайсет пера точно в бой се целят.
Турпин хиляда пъти удря смело,
сечеха франки с удари безмерни!
Загинаха там хиляди неверни.
Побегнат ли — тогава са спасени,
а иначе — умираха сразени.
И най-добрите франки гинат вече,
с бащи, с роднини няма да се срещнат,
ни с Карл Велики, който бе далече.
И Франция потъна в облак черен:
със гръм и вятър буря се понесе,
и дъжд, и град изсипа се безмерен.
Секат безспирно мълнии небесни,
наистина земята се разтресе.
От Сеинт-Мичел — Защитника, до Сеинц,
62
от Безанцун до Гитсанд на морето
дом без стена непукната не срещаш.
По пладне мрак припадна от небето,
ни лъч — освен щом гръм зацепи тежко,
и всички в ужас надалече гледат,
и всички казват: «За смъртта — победа,
дошъл е краят на света човешки!»
63
Че скръб бе туй, не знаеха те негли:
скръб тежка за Роланд, че смърт не ще избегне!
Сърцато бият франките, не спират.
Неверните по хиляди умират.
Две хиляди от сто не се спасиха.
Мълви Турпин: «При нас са храбреците!
Еднички те на бой без страх отиват!
В „Деяния на франките“
64
разкриха,
че само Карл с васали е такива!»
В полето крачат те и своите близки викат,
тъжат дълбоко за роднини мили.
От мъка и от обич — сълзи бликат.
С безброй бойци напада ги Марсили. Аой.
Пристига цар Марсили през полето.
Войска голяма е събрал и ето:
на двайсет полка тя е разделена.
И шлемовете с бисер украсени,
и щитове, и медни брони — светят.
Тръби безбройни свирят настъпление,
голяма врява блика под небето.
Роланд извика: «Братко Оливере,
смъртта ни иска Ганелун проклети!
Предателство това е — няма грешка.
Ще отмъсти, щом Карл ни тук намери.
Ще имаме жестока битка, тежка.
Не е видял човек такава среща.
Ще удрям с меча Дюрандал горещо,
а вие, друже, с меча Алтеклере.
Веднъж ли с тях се бихме в бой чудесен!
За тях не ще остане лоша песен!» Аой.
Марсили вижда своите избити,
накарва да засвирят със тръбите
и после с цялата войска налита.
Отпред препуска сарацин — Абисме,
най-вероломен в своя полк безчислен.
С пороци пълен, с вероломства скрити.
В сина не вярва на света Мария.
А в боя чер като катран се вие
и предпочита подлост и убийства
пред златото на цялата Галиция.
С усмивка на лице не го е виждал никой.
Но упорит е той — затуй най-мил е
на царя си — коварния Марсили.
Бойци под дракона му се стълпиха.
Отец Турпин такива не обича,
да го пречука, бързо той се врича.
И сам на себе си продумва тихо:
«Тоз сарацин изглежда еретик е.
И най-добре е в гроб да го натикам:
подлец и подлост не обичам никак!» Аой.
Епископът се хвърля в бой тогава.
