Читать «Песен за Роланд» онлайн - страница 16
(неизвестен автор)
А Маргариц бе силен, бърз и лек
и рицар храбър, и красив човек.
Пришпорва той и удря Оливер:
под буклата щитът е цял сломен;
но настрана от бога отклонен
бе ударът — не беше той ранен,
дървото се счупи — не бе свален.
И Маргариц отмина, без да спре,
с тръба тръби — бойци да събере.
Не зная битка страшна като тази.
Но граф Роланд не мисли да се пази
и удря с копие, дордето дръжка трае:
след двайсет удара строшена тя е.
И Дюрандал — меч славен, гол показа.
Пришпори и Чернюбъл той наказа.
Проби му шлема, цял в рубин; запрати
в тревата къс от кожата с косата.
Лицето му по дължина разряза,
и плетката на бронята му бяла,
и тялото му цяло до чатала.
И през седлото му, обшито в злато,
достига коня — реже го дълбоко,
гърба разсича, без да спре на кокал,
събаря всичко в гъстата ливада.
И викна му: «На куче, тъй се пада!
И Мохамед без помощ ви остави!
Подлец с победа няма да се слави!»
На кон в полето язди граф Роланд.
Добре напада с меча Дюрандал.
Сече той сарацините без жал.
И труп над труп събаряше така,
та локви кръв се сбираха в река.
Ръце и броня — в кърви беше цял,
до плещи конят бе почервенял.
И Оливер не изостава там,
и перовете — не допускат срам,
и франките — секат в тоз бой голям.
Езичниците мрат, загубват свяст.
Мълви Турпин: «Барони, бог е с нас!»
«Мунджоие!» — закрещя със силен глас. Аой.
И Оливер препуска и налита.
Щом копието счупва, дръжка стиска,
Малун — неверник да удари иска.
Разби му златен, цял изписан, щита,
от удара излитват му очите.
Чак мозъкът му до нозе изтича.
Събори го в купа с безброй убити.
Турджис и Естургуц след туй затрива.
Но дръжката на късове разбива.
«Събрате, що? — Роланд го там настига. —
При бой такъв тоягата не стига!
Желязо и стомана вършат всичко!
По-бързо меча Алтеклере взимай,
кристална топка, златна дръжка има.»
«Да го изтегля времето не стигна —
отвърна Оливер, — че удрях, без да мигна.» Аой
Изтегли меча Оливер тогава —
за който беше му Роланд подсказал.
Замахна като рицар в свойта слава.
Джустин от Вал Ферее забеляза —
разцепи му главата по средата,
през медната му броня цял го сряза,
а и седлото в бисери и злато.
Разсече и на коня му гръбнака.
Събори всичко мъртво в треволяка.
Роланд му рече: «Виждам кой си, брате!
За тая сила Карл ни уважава!»
Отвред «Мунджоие!» — силно зазвучава. Аой.
Лети Джерин на коня си Сорел,
Джерер побратимът — на Пасецерф.
Отпускат поводи, пришпорват те
и двамата нападат Тимоцел,
и щит, и броня взели за прицел.
В плътта строшиха копия на две.
Захвърлят го по гръб в едно дере.
Не чух да казват и не знам добре
от двамата по-бързият кой бе.
58
Тогава Анджелер от град Бурделе
59
уби Еспуерес — син на Бурел.
А пък Турпин уби им Сиглорел,
магьосникът, що в ада влизал смел,
Юпитер
60
там с магия го завел.
Турпин мълви: «Към нас бе провинен!»
А пък Роланд: «Сразен е звярът чер!
Чудесен удар, братко Оливер!»
А битката все по-гореща става.
От две страни сражават се безстрашно.
Един настъпва, друг се защитава.
И колко дръжки кървави строшават,
