Читать «Песен за Роланд» онлайн - страница 19
(неизвестен автор)
Когато граф Роланд видя това,
узнайте: мъка, гняв го облада,
пришпори коня, литна през глава.
Държи по-скъп от злато Дюрандал
и удря Валдабрун по шлема — цял
със бисери и злато обкован.
Глава и броня, тялото без жал,
та и седлото златошито чак
разцепи той; и конския гръбнак!
И двамата уби с един замах.
Неверните крещят: „Срази ни пак!“
„Омразни сте ми! — викна им Роланд. —
Високомерни сте и пълни с грях!“
От Африка дошъл — арап един
бе Малкиант, на цар Малкюда син;
с доспехи златни и със златен щит
пред всички той на слънцето блести.
На кон наречен Салт Пердют
67
лети:
по бяг пред всички пръв е може би.
Удари щита на Ансеис, в миг,
червената и синя част изби,
на ризницата края му разши,
желязо и дърво в месата вби.
Така убит бе тоя граф любим.
И франките: „Бароне, тъй скърбим!“
Турпин — архиепископът бе там.
Не зная друг духовник, който сам
е вършил толкоз подвизи! Той с яд
извика: „Бог да те накаже, гад,
уби човек, за който страдам аз!“
Напред засили своя кон тогаз.
Проби щита толедски след това,
простря го на зелената трева.
Бе там синът на Капуел, Грандониес,
баща му беше цар на Кападокия
68
,
той яздеше на коня си Мармори —
по-бърз от всяка птица, вихрогонец.
Юзда отпусна, мушна го със шпори.
Удари той Джерин и щита му разпори,
та от врата му срути се съборен.
И бронята му след това разтвори,
и синьо знаме в тялото забоде,
катурна го върху скала висока.
Уби Джерер — побратима му боен,
и Беранджер, и Гюн от Сеинт Антоние.
След туй срази херцога Аустори,
владял Валенце и Анверс на Рона.
Неверните не сдържат си възторга.
Французите: „Ах, чуй ни, боже, стона!“
Издигнал меч окървавен в ръката,
Роланд разбра, че идваше бедата.
От скръб сърцето му заплака даже,
И викна силно: „Бог да те накаже!
Уби човек достоен за отплата!“
Подкара коня с бързина голяма.
Какво ще стане? Срещнаха се двама!
Грандониес бе юначен, храбър враг
и силен в битка, не подгъва крак.
На своя път с Роланд се срещна там.
Не бе го виждал, но позна го пак
по гордото лице и красота,
по стойката единствена в света.
Изплаши се, макар че туй бе грях,
и да побегне не можа от страх.
Тъй силно го удари граф Роланд,
че бе разцепен шлема му без жал.
Разсече му и зъби, и уста,
туловище и броня от метал,
седлото златно — в сребърна резба
и в конски гръб дълбоко задълба.
И двамата уби с един замах:
испанците изплакаха в печал.
Французите: „Добър е той в борба!“
Бе страшна тая битка и неспирна,
с яд удрят франките в полето ширно,
ръце пресичат, хълбоци, гърбини,
доспехи режат и меса — без милост.
В трева зелена кръв тече обилно.
Неверните крещят: „Не ще изтраем ние!
Земя Голяма, как да те затрием?
Ах, твои са най-храбрите дружини!“
„Марсили — викат всички сарацини, —
ела, царю, по-бързо помогни ни!“
Бе тая битка страшна и пламтяща.
Французи удрят с копия блестящи,
Навред край тях се вижда кръв проляна;
едни — убити, други — в тежки рани,
по гръб и по лице, на куп лежаха.
Езичниците там не издържаха
и щат не щат побягнаха в уплаха.
