Читать «Песен за Роланд» онлайн - страница 15
(неизвестен автор)
Разстроен от смъртта на Аелрот,
от гибелта на сестриника свой,
измъкна се навън от своя взвод,
към франките завика с грозен вой:
«Днес мила Франция ще претърпи позор!»
Чу Оливер и, гневен, своя кон
със златни шпори смушка. — Фалсарон
той ще срази в борбата от упор!
Разцепил щит и броня като ствол
и копие до знамето забол,
там мъртъв го свали без всеки спор.
Предателят лежеше като сноп.
Над него Оливер извика горд:
«Нищожна твар, гневи се в своя гроб.
Французи, ще спечелим тоя бой!»
С вика на Карл «Мунджоие» — тръгва той.
Там беше също церят Корсабликс,
роден далеч в берберските земи.
Той разярен към своите крещи:
«Във тая битка ще ги победим.
Те малко са, защо да се боим!
И тези тук не струват пет пари.
Не може да помогне Карл дори,
на смърт обречени са до един!»
Но чу архиепископът Турпин.
Противен му е този сарацин.
Натисна шпори с остър златен шип;
неверникът настигнал, той проби
щита му здрав и бронята разши,
а копието в тялото му вби.
Натисна с дръжка, разлюля го жив,
а мъртъв го свали нетърпелив.
Щом вижда, че подлецът там лежи,
извиква туй, което му тежи:
«Презряна твар, говореше лъжи!
Крал Карл и днес от вас ще ни спаси,
не бяга франк, горд с храбрите предци,
ще обуздаем вашите бойци!
Жив няма да оставим ни един!
Французи, смело бийте ги в гърди!
Победа взехме първа — бог така реши!»
И с вик «Мунджоие!» — фронта той държи.
Джерин срази Малпримис от Бригант.
Не струва му добрият щит пара:
на две разби му възела-кристал,
едната половина — настрана,
и бронята му до месо раздра,
та копие в гърдите завъртя.
Неверникът на пътя се простря.
Душата му отнесе сатана.
Събрат Джерер наказа Амирафла.
55
Строши му щита, бронята разряза,
заби в стомаха копието цяло;
натиска го в дебелото му тяло,
извива дръжка, мъртъв го поваля.
А Оливер: «За враг такъв — не жаля!»
Херцог Самсун на Алмацура
56
ниско
разби щита, с цветя и злато писан.
И бронята добра не го стъписа.
Сърце и дроб — и чер, и бял пробива,
убит е той, да плаче който иска.
Мълви Турпин: «Тоз удар си го бива!»
Там и Ансеис с коня си препуска.
Турджис от Туртелузе той раздруса.
Разби щита под златната му букла
и двойната му броня, тъй прочута;
и тялото му с копие промуши.
Към дръжката омраза той притури,
безжизнен на полето го катури.
Роланд мълви: «Добър, геройски удар!»
И Анджелер, гасконец от Бурдел,
57
пришпорва кон, юздата пуска смело,
пресреща там Ескремиц от Валтерне.
На шията му щита виснал перна,
на бронята качулката разплете
и копие пред ключиците, двете,
аби в гръдта; преметна го той леко
и каза му: «Загубен си навеки!» Аой.
Отун тогава Естурган превари
и щита му да разнебити, свари.
Разкъса плочките в червено, в бяло,
разплете му и ризницата цяла.
Доброто остро копие прокара
през тялото; от коня го събаря
и казва му: «Часът за теб удари!»
А Беранджер видя Естрамариц.
Чак броня сряза след разкъсан щит.
И в тялото му копие заби,
сред триста сарацини го уби.
От перовете бе така затрит
десетият. Чернюбъл там е жив
и друг — дванайсти — графът Маргариц.
