Читать «Песен за Роланд» онлайн - страница 18
(неизвестен автор)
Той язди кон отнет от крал Гросайле,
когото нявга бе убил във Дания.
А този кон — бегач при състезания,
бе тънконог и със копита яки,
с бедро бе късо и широка задница,
с предълъг хълбок и висок в гръбнака,
със жълта грива и опашка бяла;
бе късоух и със глава кафява,
кой може с него в бяг да се сравнява?
Отец Турпин пришпори коня жадно.
Не ще се спре, Абисме той нападна
и щита му безжалостно удари,
а той бе с аметисти и топази,
с естерминали и рубини разни.
Във Вал Метас от демон бил създаден,
емир Галафес дал му го в награда.
На нищо стана щитът легендарен,
пробит бе и Абисме сам пострада:
Турпин през него копие прокара —
на голата земя той мъртъв пада.
Французите: «Това е храброст! Ясно:
в отеца жезълът е в безопасност!»
Французите видяха: идат пак —
отвред полята са покрити с враг.
Те викат често Оливер, Роланд
и перовете — да вървят пред тях.
Отец Турпин им казва час по час:
«Сеньори, хайде — удряйте без страх,
не бягайте, та никой смел юнак
обидна песен да не пей за вас.
Да паднем в бой е по-добре сега.
На мъките ни обещан е край.
Не ще живеем ние дълго май,
но аз ви обещавам, че тогаз
ще ви отвори бог светия рай.
С невинните ще седне
65
всеки там.»
Зарадваха се — ни един не знам
да не крещи «Мунджоие» с мощен глас. Аой.
Дошъл бе Климборинс от Сарагоса,
не бе от род, ала владее доста —
над половина град! И с Ганелун са
в съюз от както клетва бе положил.
В устата беше той целунал госта
и шлема си с рубин му бе предложил.
Голямата земя да смаже можел!
Щял да отнеме кралската корона! —
Така се хвали, яхнал върху коня,
наречен Барбамусче — бързогонец:
по-бърз от ластовица и сокол е.
Юзда отпусна, силно го пришпори,
за да удари Анджелер Гасконски.
Заби му копие през щит и броня,
натисна силно, тялото прободе
и мъртъв на полето го събори.
Провикна се: «Без бой със тях не може!
Удрете здраво, път да си отворим!»
А франките: «Герой загина, боже!» Аой.
В скръб граф Роланд повика Оливер.
«Сеньоре, друже, падна Анджелер!
По-храбър рицар нямаше за мен!»
А Оливер: «Ще бъде отмъстен!»
Със златни шпори смушкал кон, далеч
лети, и с Алтеклере — кървав меч,
езичника удари разярен.
Разклати меча — мъртъв бе свален.
Душата му за ада дявол взе.
Уби след туй херцога Алфаюен.
Главата на Ескабаби отне.
Араби седем смъкна от коне,
за битка те негодни са поне.
Роланд си рече: «Той е разгневен.
Достоен е във боя като мен!
Обича Карл такъв боец-храбрец!
И силно викна: „Рицари, на сеч!“ Аой.
Езичник Валдабрун се натъжи.
За рицар той Марсили посветил.
Четиристотин кораба държи,
та на моряците е той любим.
С предателство превзел Ерусалим
и храма Соломонов осквернил,
че патриарха вътре той убил.
66
И клетвата на Ганелуна бил
с подарък — меч и злато, подкрепил.
На коня бърз, на Грамимунд седи —
що от сокол по-устремно лети.
Той остро го пришпори с боен вик.
Херцог Самсун нападна той след миг,
разкъса бронята, зад щит пробит,
и в тялото му острието вби.
Тъй от седлото мъртъв го свали.
„Езичници, ще победим, нали!“
А франките: „Как, боже, ни боли!“ Аой.
