Читать «Песен за Роланд» онлайн - страница 14
(неизвестен автор)
и вярата си ний да не обидим.
Ще има бой, на — вижда се с очите —
приижда сарацинското котило.
Чрез изповед търсете божа милост:
ще ви спася със благослов душите.
Умрете ли, във рая ще вървите,
ще бъдете най-святи мъченици.»
От кон те слизат, долу се простират,
Турпин ги благославя със десница:
заклеват се — безстрашно да умират!
Французите се вдигат на нозете.
От всички грехове са опростени
и от Турпин и бог благословени.
Набързо пак се качват на конете.
И като рицари въоръжени,
за бой в редици те са построени.
Роланд повика Оливер и рече:
«Събрате мой, разсъдили сте верно,
че Ганелун-предател взел е вече
пари и злато, подкупи безмерни.
Дано чрез краля бъдем отмъстени.
Марсили ни е купил отдалече,
но стоката ще има той чрез меча!» Аой.
Роланд на коня бърз, на Велянтиф,
минава през испански теснини.
Оръжието му добре стои.
Смел, копие в ръката си върти,
с връх остър към небесни висоти.
На върха с бяло знаме — отстрани
чак до ръцете му висят ресни.
Напет е той и по лице красив.
След него бойният другар върви.
«Защитник ни е!» — всеки там мълви.
Свирепо той неверните следи,
а своите франки — с нежност във гърди;
и казва им любезно — вожд любим:
«Напред, барони, в боя да вървим!
Неверните до смърт да съкрушим!
Богата плячка днес ще присвоим.
Кой френски крал такава е добил?»
Врагът съвсем се беше приближил. Аой.
И каза Оливер: «Сърцето ми е свито,
че с рога не засвири ти открито,
а затова и Карл не е наблизо.
Вина той няма, че не знае нищо;
и тези тук нима ще укротите?
И затова — напред срещу вразите!
Барони, нека в бой да ги разнищим!
Заклевам ви, безстрашно да решите
със удар всеки удар да сломите,
със Карловия боен вик в гърдите!»
И франките: «Мунджоие!»
53
— силно викат.
И който туй би чул из долините,
той рицарската доблест ще почита.
Препускат, боже, гордо и красиво,
пришпорват си конете и политат
готови да заудрят всичко живо.
А и неверните нападат диво.
Една пред друга — срещат се войските.
Пръв Аелрот препуска пред войската —
на цар Марсили сестриникът златен,
обиди той крещи към всички франки:
«Коварни френци, почва днес разплата!
Измами ви Роланд, не ще ви брани.
Луд крал е, който тук ви запрати!
Днес без десница кралят ви остава,
а мила Франция — без свойта слава!»
Роланд го чува, боже! — с болка ядна.
Пришпори коня, пусна го в атака
към Аерлот и смело го нападна.
Разбива щит, разкъсва броня чак и
троши ребра, гърдите му отваря,
достига и разцепва му гръбнака.
Душата му вън с копие запраща.
Извил желязо, мъртвия разклаща,
от коня на земята го събаря.
И шията му се на две сломява.
Но се не сдържа, пак му заговаря:
«Нищожна твар! Карл не е луд, разбра ли?
Предателите мрази, а не жали!
Герой е той, затуй ни тук остави.
Днес мила Франция не губи слава.
Наш ред е, франки, удряйте ги здраво!
Неверните грешат, а ний сме прави!» Аой.
Там беше и херцогът Фалсарон,
на царя брат; от оня край барон,
отдето са Датан и Абирон.
54
Лъжец от вероломно потекло.
Измериш ли широкото чело —
между очите педя би било.
