Читать «Песен за Роланд» онлайн - страница 13
(неизвестен автор)
със шлем, със щит, а броните блестят,
на дръжки — сиви копия лъщят.
Ще има бой невиждан досега.
Сеньори франки, бог дано е с нас!
Да ги отблъснем — туй е в наша власт!“
А франките: „За бягащите — срам!
До смърт ще бъдем всички верни вам!“ Аой.
А Оливер: „Неверните са много,
пред тях ний само шепа сме! За бога,
Роланде, друже, затръби със рога!
Ще чуе Карл, назад ще се насочи!“
Роланд в ответ: „Не съм безумен още!
И слава ще загубя, а и почит.
Веднага сеч със Дюрандал ще почна.
До дръжката си мечът кръв ще лочи.
Неверните ще победим, безспорно!
Белязани са те за смърт позорна!“ Аой.
„Да свирнеш с рога, друже мой, е време,
ще чуе Карл, с войската ще поеме
назад, на помощ ще ни дойде лесно.“
Роланд отвърна: „Туй ще е безчестно!
Ще укорят рода ми зарад мене
и мила Франция ще бъде унизена.
Със Дюрандал да удрям по-добре е,
с добрия меч, до мен що се люлее,
в кръв острието му ще червенее.
Неверниците са душици дребни,
нападат ни, но тука смърт ги дебне!“
„Надуй си рога, друже мой, Роланд!
Карл в проходите ще го чуе, знам
и ще се върнат франките при нас.“
„Опазил бог — Роланд отвръща пак, —
та жив човек да не разказва как
зарад неверник рог надул съм аз!
Не ще покрия своя род със срам!
Когато вляза в тоя бой голям,
от удари безброй във кръв облян
ще бъде моя остър Дюрандал!
Ще удрят франките добри без жал!
Очаква смърт неверникът презрян!“
А Оливер: „Кой вас ще укорява?
През планини, долини и дъбрави
настъпват сарацините събрани,
покрили са и хълми, и поляни.
Видях: огромна е войската вража,
а нашата дружина — малка стража!“
Роланд отвръща: „Сили туй ми дава!
Да пази бог — с десницата си здрава
не съм лишавал Франция от слава!
Смърт по-добре, а не от срам да жаля!
Бойци ли сме — ще ни обича краля!“
Роланд е буен, Оливер — разумен.
И двамата — безстрашни в боя шумен.
На кон ли са, с оръжие нахлуват
сред враговете и до смърт щурмуват.
Добри са — горди в мисли и във думи.
Наблизо сарацини яздят лудо.
И каза Оливер: „Роланде, друже,
те идат — Карл е тъй далеч оттука!
Не свирна с Олифан — да бе чул звука,
не би оставил Карл да ни погубят,
А горе там в Испанските клисури
ариергарда е на поста труден;
не ще се никой утре там събуди.“
Роланд отвръща: „Смут не ща, не струва!
Проклет да бъде, който се страхува!
Ще устоим на тежкия им удар
и в ръкопашен бой ще ги учудим!“
Че бои ще има, граф Роланд разбра.
Като разсърден лъв и леопард,
той Оливер и франките събра:
„Спокойно, друже! За ариергард
от всички франки император Карл
сам тези двайсет хиляди избра!
Страхливци, знае, няма между тях!
Че за сеньора трябва ний без страх
да претърпим студ, пек, дори беда,
и кръв, и плът да губим! За това
бий с копието, аз със Дюрандал,
добрият меч, що кралят ми е дал!
Умра ли — който би го овладял,
ще каже: «Меч бе той на смел васал!»
Със своя кон се изкачи наблизо,
на хълм, Турпин — храбрец архиепископ.
Да посъветва франките поиска.
«Барони, Карл туй място отреди ни,
на смърт дължим на краля да отидем
