Читать «Песен за Роланд» онлайн - страница 12
(неизвестен автор)
Без франките ще плаче Карл във срам.
Голямата земя ще ви е в дар.
Елате там да видите и сам:
ще ви дадем дори самия Карл.“
Притича Маргариц от град Севиля.
Държи земята той до Казмарине.
За хубостта му любят го жените:
Лицата им цъфтят, край тях щом мине.
усмивка да прикрият нямат сили.
Езичник пръв е, рицар той открит е.
От другите дори по-силно вика
към царя свой: „Не се плашете никак!
Роланд ще ида първо да убия
и Оливер след него ще затрия!
И перовете също ще подиря!
Меч с дръжка златна имам, вижте вие,
от Примес град прати ми го емира.
Без жал с червена кръв ще го покрия,
посрамени французите ще гинат
на Карла белобради пред очите.
Той с гняв и мъка ще посреща дните.
Ще вземем Франция в една година;
ще победим, ще спим в град Сеинт-Денизе.“
52
И цар Марсили му се кланя ниско. Аой.
Чернюбъл от Мунигре приближава.
Косата му се доземи развява.
Рече ли, той би вдигнал за забава
на четири магарета товара.
В страната му и слънце не изгрява,
и жито не растяло, се разправя.
Не пада дъжд, роса не оросява.
Навред се вижда само черен камък.
На дяволите казват — туй страна е.
Чернюбъл рече: „Меча, да се знае,
във Ронцесвал червен ще го обагря.
Роланд героят ако се покаже,
повярвайте ми, ядно ще го смажа.
И Дюрандал ще счупя с меча даже.
Ще запустее Франция без франки!“
Дванадесетте пера от Испания
ето хиляди езичници събраха,
да влязат в битка всички зажадняха.
Доспехи слагат под елхова стряха.
Езичниците са въоръжени
с дебели брони — тройно подплатени;
със сарагоски шлем красив снабдени,
с валенциански копия, с виенски
стоманен меч — и ето ги, поели
под знамена червени, сини, бели.
От кон параден и от муле слезли,
на боен кон в редици яхат леко.
Денят е ясен, свети слънце меко,
доспехите им — ярко бляскат цели.
Тръби звънят красиво в бойна песен.
Французите дочуха тропот бесен.
„Приятелю — в скръб Оливер изрече, —
чуй: сарацини ни преследват вече!“
А пък Роланд: „Щом бог желае — нека!
За краля трябва да държим, за него!
За господаря длъжен е човека
да страда, да търпи и студ, и жега;
и кожата си да заложи всеки.
Дано заслужим с удари чудесни
за нас да пеят само славни песни!
Ний прави сме, неверникът е грешен.
Ще се прославя аз и в боя днешен.“ Аой.
Възлезе Оливер на хълм висок.
Надясно вижда през тревясал слог:
Приижда целият погански род.
И викна към Роланд — другаря свой:
„Настъпват сарацините със вой,
в блестящи брони, шлемове безброй.
На франките подготвят скръб и стон.
Туй знаел е подлецът Ганелун!
В ариергарда ни изпрати той!“
„Млък, Оливер! Да те не чуе бог!
Ни гък за него — той е пастрок мой!“
На хълм висок възлезе Оливер.
Испания се виждаше добре
и сарацините — като море.
Блестят с брилянт и злато шлем до шлем,
и щит, и броня, украсени с мед,
и копия, и знамена без ред.
Дружините са пръснати навред,
броеше ги, но бяха те безчет!
Самият той дълбоко бе смутен.
При франките със тичане дойде
и тая вест предаде им сломен.
И каза той: „Неверните видях:
Тъй много са, ний шепа сме пред тях.
Сто хиляди обхождат ни в дъга
