Читать «Песен за Роланд» онлайн - страница 11
(неизвестен автор)
преминах през беди и теглила,
прославих се със битки и дела!
В дар искам пръв да вляза в бой с Роланд,
та с копие да го пронижа сам.
И с помощта на Мохамеда, знам,
ще отърва испанската земя
от проходите чак до Дюрестан.
48
И франките пленил, сразил бих Карл!
Да няма през живота ви война!“
Получи ръкавица в тишина. Аой.
И ръкавицата щом взе, суров:
„Царю честити — викна в порив нов, —
придайте ми към този дар с любов
бойци дванайсет.
49
Да сразим в позор
дванадесетте пера съм готов!“
Обади се тогава Фалсарон,
на цар Марсили брат и смел барон:
„Да идем двама сестринико мой,
далеч отмина Карл с бойци безброй.
С ариергарда да започнем бой —
на смърт обречен, ще загине той.“ Аой.
Цар Корсалис от другата страна —
бербер е той и майстор на злина —
дойде при тях и рече — смел васал:
„Не съм страхливец, идвам с вас без жал!“
По-бърз от кон, в галоп дойде завчас,
пред царя спря Малпримис от Бригант,
провикна се със много силен глас:
„С дружина съм готов за Ронцесвал!
Роланд ще стигна, ще го смажа аз!“
Спря Амирафл от Балагет отсреща
с лице юначно и сърце горещо.
Напет е той. На своя кон щом седне,
в доспехи бойни горделив погледне.
Той с храбростта си е навред известен.
Да беше кръстен, би бил рицар честен.
Пристъпи той пред цар Марсили, рече:
„За Ронцесвал и аз готов съм вече!
Роланд сразен ще бъде там от мене,
и Оливер, дванадесетте пера,
и всички франки, щом ги там намеря!
А Карл е стар и даже вдетинен е;
войната си да води, уморен е;
Испания свободна ще е вече!“
Марсили слуша с радост тия речи. Аой.
И алмацур един от Мориане
50
—
не зная друг такъв подлец в Испания —
пред цар Марсили почна да се хвали:
„При Ронцесвал във битка ръкопашна
ще водя двайсет хиляди безстрашни.
Роланд от мен смъртта си там очаква!
Крал Карл смъртта му дълго ще оплаква!“
Там беше и Турджис от Туртелузе:
51
известен граф и негов град бе този.
Предрича смърт на Карловите воини.
До другите се врежда с думи бойни
към цар Марсили: „Спете си спокойно!
Не Петър Римски, Мохамед достойно
ни води в боя в оня тесен проход!
Щом в Ронцесвал Роланд настигна в поход,
не ще се той спаси и с двойна броня!
Към Дюрандал аз меча ще насоча,
а моя меч е, вижте — дълъг, точен!
Ще срещнат смърт, щом в боя ги подгоня.
С години за това ще се говори!
Карл стар е — как ще понесе позора!
Не ще го видят вече със корона!“
Пристъпи там Ескремиц от Валтерне:
той сарацин е — таз земя владее,
и пред Марсили викна горд безмерно:
„Надменните щом в Ронцесвал намеря;
на граф Роланд главата ще отрежа,
на Оливер — що първи там се врежда;
смърт чака и дванадесетте пера.
Без своите франки Карл ще обеднее
и Франция докрай ще запустее.“
Там беше и езичник Естурган
ведно с Естрамариц — хитрец голям.
И двамата с предателска душа.
Марсили рече: „Хайде, господа!
Натам, към Ронцесвалските врата,
водете храбро моята войска!“
Отвръщат те: „Ще служим все така!
Роланд и Оливер са пред смъртта!
И перовете ще загинат там!
В бой острите ни саби ще летят,
от топла кръв червени ще блестят.
