Читать «Песен за Роланд» онлайн - страница 10
(неизвестен автор)
В ариергарда пращат го, нали?
Друг няма годен — да го отмени!
Опънатия лък му дайте вий,
друг кой, кажете, с него да върви!“
Карл метна лък, Роланд го улови.
И Карл на своя сестриник Роланд:
„Мой сестринико, вие сте избран!
Задръжте половината войска,
осигурен ще бъдете така!“
Отвърна той: „Ненужно е това.
Убил ме бог, ако докарам срам!
И с двайсет хиляди отпор ще дам
През прохода минете с боен флаг.
Докле съм жив, не бойте се от враг!“
На боен кон бе граф Роланд
44
качен. Аой.
До него спря побратим Оливер.
Джерин дойде и графът смел Джерер;
дойде Отун, ведно със Беранджер;
Астор с Ансеис Стария дойде,
Джерард от Русилиун
45
— могъщ орел —
и Гайфиер — херцог богат и смел.
„Ще ида!“ — и Турпин им се закле.
„И аз съм с вас — добави граф Гуалтер. —
Васал съм ваш и с вас съм от дете!“
И двайсет хиляди бойци избраха те. Аой.
Там граф Роланд Гуалтер от Ум повика:
„С хиляда франки трябва да държите
клисурите, а и височините —
да не пропадне от бойците никой!“ Аой.
Гуалтер шепти: „За вас ще сторя всичко!“
С хиляда франки от земята мила
обходи върховете, долините.
Дори да бъдат лоши новините,
хиляда меча ще летят в защита!
Но още този ден цар Алмарис пристигна,
от царството Белферне — тежка битка вдигна.
Високи планини, долини мрачни,
скали страхотни, теснини ужасни.
Французите с голяма мъка крачат.
От десет левги тътен чуваш ясно.
Пред своята земя дошли, те спряха:
Гаскония на Карл оттам видяха.
За роден край си спомниха тогава,
за щерките си, за съпруги знатни.
От умиление там всички плачат.
Най-много страда Карл, не ще забрави:
в клисури тесни сестриник остави.
Не издържа и в сълзи се задави. Аой.
Дванадесетте пера са в Испания!
Те с франки двайсет хиляди се сбраха —
безстрашни, те от смърт не се бояха.
Във Франция се връща Карл, печален,
тревога скрил под свойто наметало.
Херцогът Нейм на кон край него яха:
„Какво ви мъчи?“ — Карл дълбоко страда:
„Обижда ме тоз, който го не знае!
Не ще прикрия мъката си, тя е:
че Франция от Ганелун пропада!
Сънувах аз, че бяхме с него двама:
той счупи мойто копие в ръката —
в ариергарда той Роланд изпрати!
В земята чужда го оставих, сам е,
загине ли — заместник негов няма!“ Аой.
Неиздържал, заплака Карл Велики.
Сто хиляди французи в жал въздишат
и тръпнат в страх Роланд да не загине.
Предаде го на злите сарацини
граф Ганелун, от тях получил скришом
скъп дар сребро, и злато, и коприна,
коне, катъри, лъвове, камили.
Испанските барони цар Марсили
и графове, херцози, амирафли свика,
46
и графски синове — добри войници,
сбра четиристотин хиляди в три дни.
Те в Сарагоса с тъпани пристигат.
На горда кула Мохамед издигат,
47
езичниците му се поклониха.
В бръз ход пресичат планини, долини,
земя Цертейне; после спряха тихо —
французки знамена далеч откриха.
На Карл ариергарда — смел защитник,
не ще отбегне да приеме битка.
Ha цар Марсили сестриник тогаз
подкарва муле, яхнал с прът в ръка,
на вуйчо си, засмян, мълви така:
„Царю честити, дълго служих аз,
