Читать «Песен за Роланд» онлайн - страница 9
(неизвестен автор)
не искат да приемат нашта вяра.
На левги четири видях, когато
без жалост морска буря ги обхвана:
удавиха се, никой не остана!
И алхалифът! Инак би го пратил!
А пък Марсили, знайте, господарю:
ще ви последва в Екс след месец само,
във Франция, във кралството голямо!
Там ще приеме вярата ни свята,
с ръце в молба, васал добър ще стане,
чрез вас ще има царството Испания.»
И рече кралят: «Богу благодарност,
доволен съм — заслужихте награда.»
Безброй тръби разнасят тая радост.
Раздигат стан, животните запрягат,
за мила Франция отправят се веднага. Аой.
Испания крал Карл опустоши.
Един ли град и крепост разруши.
Завършил е войната си, реши.
Към мила Франция ще яха, не търпи.
И граф Роланд на копие скрепи
байрак, от хълм високо го разви.
Войската вдигна стан — тръба тръби.
Но сарацини в ширни долини
препускат в ризници от две страни,
с превързан шлем, на шия щит лежи,
с препасан меч — и копие искри!
Четиристотин хиляди в зори
на връх планински спряха сред гори.
Каква беда над франките тежи! Аой.
Денят отмина, черна нощ настана.
Спи Карл и сън яви му се тогава,
че Сидзерските проходи минава
и здраво стиска копие от ясен.
Граф Ганелун със две ръце го грабна
и грубо го начупи — силен, снажен, —
та късчетата вредом се разнасят.
41
Спи Карл, за миг не се разбужда даже.
След тоя сън и друг му се открива:
че в Екс в параклиса си той отива.
Мечок в десницата му зъби впива.
42
И леопард от връх ерденски слиза,
безмилостно разръфва му гърдите.
Но ето хрътка във двореца скрита,
със скокове до мечката достига,
отхапва й едно ухо, сърдита,
и яростно в бой с леопарда влиза.
Французите шептят: «Голяма битка!»
Не знаят кой ще бъде победител.
А Карл си спи, не се събужда никак. Аой.
Нощта преваля, вече зазорява
и кралят Карл, сред тръбен зов, тогава —
на кон край полковете свои яха.
«Кой, господа барони, без уплаха,
сред тия тесни проходи и пазви
в ариергарда най-добре ще пази?»
«Доведеника мой! — му отговаря
граф Ганелун. — Роланд! По-храбър няма!»
Щом чу, сурово го изгледа кралят.
«Жив дявол сте! — сърдито той му каза. —
До смърт в плътта ви влязла е омраза!
А кой пред мен да води авангарда?»
Отвърна Ганелун: «Оджер Датчанин
е най-добре начело да застане!»
в ариергарда съм от вас избран.
Тоз, който Франция държи — крал Карл
не ще загуби боен кон за срам,
катър, мъска, за да ги язди сам,
кон за езда или товарен — там
с меч пазени ще бъдат при беда!“
А Ганелун: „Това е вярно, да!“ Аой.
Щом чу Роланд, че е в ариергарда,
на своя втор баща извика ядно:
„Ах, мръсна твар, подлец страхлив и гаден,
остави жезъла на Карл да падне,
знай: ръкавицата му ще увардя!“ Аой.
Роланд пак рече: „Кралю справедливи,
на мене дайте лъка, що държите —
да го изпусна, никой не ще види,
а Ганелун безсрамно ви обиди —
изпусна жезъла
43
с десница свита!“
Умислен, свежда Карл глава открито,
брада поглажда и мустак присвива,
не може сълзите си да прикрива.
Тогава Нейм пристъпва, не търпи:
васали няма други по-добри.
И рече: „От това, що говори,
разбрахте, кралю, в гняв Роланд кипи.
