Читать «Песен за Роланд» онлайн - страница 8
(неизвестен автор)
Такава мощ не ще сбере пак Карл:
Ще дойде мир в Голямата земя.“
37
Целуна го Марсили, без слова.
Съкровища отвори след това. Аой.
Марсили каза му: „Добър съвет!
Но клетва дайте тука по-напред,
че граф Роланд, предаден, ще умре!“
А Ганелун: „Щом искате, добре!“
Пред дръжката на меча си Мурглеис
закле се той, превърна се в злодей. Аой.
На трон от слонова блестяща кост
положиха свещения закон
на Мохамед и Терваган с поклон.
Закле се сарацинът там, че щом
Роланд ще е в ариергарда — той
със всички сили ще открие бой.
Роланд ще найде вечния покой!
„Дано е тъй!“ — отвърна Ганелун. Аой.
Езичник Валдабрун бе близо там,
към Ганелун пристъпи с меч в ръка,
усмихна се и рече му така:
„Вземете го: друг по-добър не знам,
мангони над хиляда струва сам.
Сеньор, за дружба аз ще ви го дам,
та вие да помогнете — Роланд
да бъде в кралския ариергард.“
Граф Ганелун: „Ще го направя, да!“
Целуват се по бузи и брада.
Езичник Климорине кой знай отде
пред Ганелун със шлема си дойде.
„Не зная по-добър от моя шлем.
Вземете го — съдействайте добре,
маркиз Роланд
38
посрамен да умре.“
А Ганелун: „Приемам от сърце!“
Целунаха се по уста, лице. Аой.
Царица Брамимунде
39
появи се:
„Ах, колко ви обичам, господине,
цени ви царят, всички сарацини.
Та пращам за жена ви две огърле чисти
от злато, хиацинти, аметисти,
по-ценни от съкровищата римски.
Не ще е имал Карл до днес такива.“
Граф Ганелун в ботуша си ги скрива. Аой.
На Малдюит — ковчежник, рече царят:
„За Карл приготвихте ли скъпи дари?“
„Камили седемстотин, господарю,
с товари от сребро и чисто злато
и двадесет заложници най-знатни.“ Аой.
Прегърна царят Ганелун през рамо:
„От вас по-смел, от вас по-умен няма!
Дано останем с вас във вечно братство!
Заклевам ви във всичко ваше свято.
Дар ще ви дам от моето богатство,
товари десет със арабско злато
и след година десет ще ви пратя,
а ключовете на града — веднага —
с богатствата му Карл да разполага.
Но дайте ми Роланд в ариергарда!
А всеки проход аз ще му завардя
и бой на смърт ще почна в планината.
А Ганелун: «Май вече закъснявам!»
Възседна коня, тръгна в път обратен. Аой.
Достигна Карл Велики свойта цел.
В град Галне
40
след победа бе дошел:
Роланд превзе го. — Тъй бе разрушен,
остана пуст цял век след тоя ден.
Очаква кралят да се върне с чест
граф Ганелун и данък да е взел.
Щом първи лъч бе своя път поел,
пристигна Ганелун с лъжлива вест. Аой.
Излезе Карл сред утринния вятър.
Чу службата, след туй пред своя шатър
застана на зелената поляна.
Роланд е там и Оливер юнакът,
херцогът Нейм и много други чакат.
И Ганелун — изменник и предател,
пристигна там и хитро реч подхвана:
«Благословен и славен император,
на Сарагоса ключа ви предавам!
Докарах скъпи дарове и двайсет
заложници — грижливо да се пазят.
Марсили, храбрият, ви съобщава:
за алхалифа укор заслужава;
четиристотин хиляди видяхме
във ризници и шлемове, и саби
със златни дръжки в никел обковани,
край алхалифа сред морето сбрани
от цар Марсили бягат в надпревара,
