Читать «В телата си разпръснати върнете се» онлайн - страница 92

Алис Харгрийвз се премести в колибата на Бъртън, без да промълви нито дума защо е решила така.

По-късно му каза:

— Фригейт ми обясни, че ако цялата планета е преустроена като видените от нас земи, а нямало причина да не вярваме в това, значи Реката е дълга поне двадесет милиона мили. Невероятно е, но не повече от нашето възкресение и всичко останало в този свят. Освен това по бреговете може би живеят между тридесет и пет и тридесет и седем милиарда души. Какъв шанс бих имала да срещна някога своя земен съпруг?

А и аз те обичам. Знам, не се държах като влюбена жена. Но нещо се промени в мен. Може би от всичко, което преживях. Не вярвам, че бих могла да те обичам на Земята. Сигурно щях да бъда очарована от тебе, но и отвратена, или пък уплашена. Там нямаше да ти бъда добра съпруга. А тук мога. По-скоро добра приятелка, защото тук не виждам някаква власт или религиозна институция, която би могла да ни ожени. Дори и това показва колко се промених. Да живея спокойно с мъж, за когото не съм се омъжила!… Е, това е.

— Вече не сме във Викторианската епоха — каза Бъртън. — Как ли би трябвало да наречем сегашния си живот… Епохата на Смесването? Времето на всички народи? Както и да е, това е Културата на Реката, Крайбрежният свят. Ако искам да съм точен — светът на множеството цивилизации на Реката.

— Стига да имат бъдеще — каза Алис. — Всичко започна изведнъж. Би могло и да завърши също бързо и неочаквано.

„Не мога да сравня, каза си Бъртън, зелената Река, тревистата равнина, гористите хълмове и недостъпната планина с мимолетно видение от пиесите на Шекспир.“ Всичко беше материално, действително, истинско като мъжете, които вървяха към него сега — Фригейт, Монат, Казз и Руах. Излезе от колибата и ги поздрави.

Казз заговори пръв.

— Преди много време, преди да говоря английски добре, аз видях нещо. Опитах да ти казвам, но ти не ме разбрал. Видях мъж, който нямал ей това на чело.

Докосна с пръст средата на челото си, после посочи и останалите.

— Знам — продължи Казз, — ти не го виждаш. Пит и Монат също не виждат. Никой друг не вижда. Но аз го виждам на челото на всеки. Само онзи мъж нямал, който аз исках хвана. После имало ден, когато аз видях жена и тя също нямала, но аз нищо не казвах на тебе. И сега видях трети човек, който го няма.

— Иска да каже — обясни Монат, — че е способен да различи определени символи или букви на челата на всеки един от нас. Вижда ги само на ярка слънчева светлина и под определен ъгъл. Но всеки, който се е изпречвал пред очите му, е имал тези знаци на челото си. Освен тримата, за които ти каза.