Читать «В телата си разпръснати върнете се» онлайн - страница 93

— Сигурно зрението му улавя малко по-широк спектър от излъчвания, отколкото нашето — допълни Фригейт. — Очевидно Който-и-да-е, белязал челата ни с този „сатанински знак“ или наричай го както желаеш, не е знаел за това свойство на възприятието у расата на Казз. Което показва, че те не знаят всичко.

— Явно — каза Бъртън. — Не са непогрешими. Иначе никога не бих се събудил в онова място, преди да ме възкресят. И така, кой е човекът, на чиято кожа липсват тези символи?

Говореше с невъзмутим тон, но пулсът му се ускори. Ако Казз не бъркаше, може би разпозна агент на съществата, които бяха върнали към живот цялото човечество. Дали те щяха да се окажат предрешени богове?

— Робърт Спрус! — каза Фригейт.

— Преди да правим прибързани заключения — намеси се Монат, — не забравяйте, че може и случайно да са го пропуснали.

— Ще разберем — зловещо произнесе Бъртън. — Но защо са им тези символи? Защо е било необходимо да ни белязват?

— Вероятно, за да ни разпознават или за да ни подредят в списък — каза Монат. — Никой не знае, освен Онези, които ни заселиха тук.

— Нека да си поговорим със Спрус лице в лице — предложи Бъртън.

— Първо ще трябва да го хванем — отвърна Фригейт. — Казз направил грешка — споменал пред Спрус, че знае за съществуването на тези знаци. Станало на закуска тази сутрин. Аз не бях там, но присъствалите ми казаха, че Спрус пребледнял. След няколко минути се извинил и отишъл нанякъде. Оттогава никой не го е виждал. Изпратихме групи да претърсят нагоре и надолу по Реката, на отсрещния бряг, също и хълмовете.

— Бягството му е самопризнание за вина — каза Бъртън.

Беше разгневен. Нима се отнасяха към човечеството като към добитък, който трябва да бъде дамгосан с някаква гнусна цел?

По-късно следобед барабанен бой извести залавянето на Спрус. След три часа стоеше пред масата на съвета в наново построената голяма сграда. Зад масата се настаниха членовете на съвета. Затвориха вратите, защото смятаха, че могат да се справят с това положение по-добре, ако наоколо не се блъска тълпа. Но присъстваха също Монат, Казз и Фригейт.

— Още сега мога да ти кажа — започна Бъртън, — че решихме да използваме всякакви средства, за да изтръгнем истината от тебе. Противно на принципите на всеки от седящите тук е да използва изтезания. Ние презираме и се гнусим от онези, които прибягват до мъчения на човешки същества. Но смятаме, че в този случай по-добре да не се съобразяваме с принципите си.

— Би трябвало винаги да се съобразяваме с принципите си — с равен глас каза Спрус. — Целта никога не оправдава средствата. Дори ако придържането към принципите означава поражение, смърт и невежество.

— Твърде много е заложено на карта — намеси се Таргоф. — Аз, който съм бил жертва на безскрупулни типове, Руах — изтезаван няколко пъти през живота си — и другите — всички сме на едно мнение. Ще използваме срещу тебе огън и нож, ако се наложи. Необходимо е да научим истината.

А сега ми кажи дали си един от Онези, които извършиха възкресяването ни?

— Ако ме измъчвате, няма с нищо да сте по-добри от Гьоринг и неговата банда — каза Спрус. Гласът му вече потрепваше. — Всъщност ще се окажете много по-долни, защото вие извършвате насилие над себе си, за да заприличате на него, и то, за да научите нещо, което може би съществува само във въображението ви. А дори и да го има, може би не си струва да платите за това подобна цена.