Читать «В телата си разпръснати върнете се» онлайн - страница 94

— Кажи ни истината — настояваше Таргоф. — Недей да ни залъгваш. Ние знаем, че ти сигурно си агент. Може би дори си някой от Онези.

— В каменното огнище ей там разпалват огън — каза Бъртън. — Ако не проговориш веднага, ти ще… е, мога да те уверя, че печенето на огън ще бъде най-лекото от страданията ти. Аз съм специалист по арабските и китайските методи за изтезания. Трябва да знаеш, че те бяха изобретили някои много изтънчени средства за изтръгване на истината. И в момента нямам никакви задръжки да приложа на практика знанията си.

Бледият и изпотен Спрус отвърна:

— Ако направиш това, може би ще си преградиш пътя към вечен живот. Най-малкото ще се върнеш далеч назад по пътя си, ще забавиш осъществяването на крайната цел.

— Какви са тези приказки? — попита Бъртън.

Спрус не го слушаше.

— Не издържаме на болка — промърмори под носа си. — Твърде чувствителни сме.

— Ти ще проговориш ли най-сетне? — прекъсна го Таргоф.

— Дори й мисълта за самоунищожение е болезнена и я отбягваме освен при абсолютна необходимост — мънкаше си Спрус. — Въпреки факта, че знам — ще живея отново.

— Я го настанете над огъня — обърна се Таргоф към двамата мъже, които държаха Спрус.

Монат се намеси.

— Един момент, моля. Спрус, науката на моето човечество беше много по-напреднала от земната. Затова и съм по-подготвен за обосновани предположения. Вероятно бихме могли да ти спестим болката от огъня и болката да измениш на своята задача, ако само потвърждаваш това, което ще ти казвам. По този начин ти няма да допуснеш активно предателство.

Спрус промълви:

— Слушам те.

— Според моята хипотеза ти си земен човек. И принадлежиш на епоха, която е разположена във времето далеч след 2008 година от новата ера. Би трябвало да си потомък на малцината, оцелели от излъчването на моя скенер. Ако съдя по технологията и могъществото, необходими да преобразувате повърхността на тази планета в една огромна долина на Реката, твоето време несъмнено е много след двадесет и първи век. Казвам го просто като налучкване — петдесети век от новата ера?

Спрус се озърна към огъня и каза:

— Можеш да добавиш още две хиляди години.

— Ако тази планета е с размерите на Земята, не би могла да побере цялото гъмжило. Къде са другите — мъртвородените, децата, умрели преди да навършат пет години, слабоумните и идиотите, а и тези, които са живели след двадесети век?

— На друго място са — отговори Спрус. Пак погледна през рамо огъня и стисна устни.

— Моите хора — продължи Монат — имаха една теория, според която след време щяхме да достигнем възможността да надникнем в собственото си минало. Няма да се впускам в подробности, но беше възможно да се наблюдават визуално минали събития и да бъдат записвани. Разбира се, смятахме пътешествията във времето за чиста измислица.