Читать «В телата си разпръснати върнете се» онлайн
Филип Хосе Фармър
Annotation
XXI век. На далечна планета, опасана цялата от безкрайна река, възкръсват всички хора, съществували някога на Земята. Сега те са голи, подмладени, съвършено здрави и душите им са изпълнени с енергия за нов живот. Но дали това е бленуваният от човечеството рай, дали е ад или нещо съвсем друго?…
„В телата си разпръснати върнете се“ е първата книга от прочутия американски фантаст Ф. Х. Фармър, която се появява на български език. Този роман предлага толкова много събития, приключения и интересни герои, че наистина се чете по класическата формула „на един дъх“.
Романът „В телата си разпръснати върнете се“ е носител на наградата „Хюго“.
Филип Хосе Фармър
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
info
notes
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
Филип Хосе Фармър
В телата си разпръснати върнете се
1
Жена му го прегръщаше така, сякаш можеше да задържи смъртта далече от него.
Той извика:
— Боже мой, аз съм мъртъв!
Вратата на стаята се отвори и той видя гигантска, черна едногърба камила навън, дочу подрънкването на звънчетата по хамута, докоснати от горещия пустинен вятър. После огромно черно лице, над което се извисяваше голям черен тюрбан, се показа на вратата. Черният евнух нахълта като облак, с грамаден ятаган в ръка. Най-сетне идваше Смъртта — Разрушител на удоволствията и Причинител на разлъката.
Чернилка. Нищо. Той дори не узна, че сърцето му бе спряло завинаги. Нищо.
После очите му се отвориха. Сърцето му биеше мощно. Той беше силен, много силен! Всички болки — подаграта в краката, мъчението в черния дроб, изтезанието на сърцето — бяха изчезнали.
Цареше такава тишина, че успяваше да чуе движението на кръвта в главата си. Сам сред свят без звуци.
Ярката равномерна светлина беше навсякъде. Той виждаше, но не разбираше какво вижда. Какви бяха тези неща отгоре, отстрани и под него? Къде се намираше?
Опита се да седне и усети приглушена паника. Нямаше на какво да седи, защото висеше в пустота. Движението го завъртя напред, като че плуваше във вана, пълна с разреден сироп. На около един фут1 от върховете на пръстите му имаше прът от яркочервен метал. Прътът идваше отгоре, от безкрайността и потъваше в безкрайността отдолу. Напъна се да го сграбчи, защото беше най-близкият до него твърд предмет, но нещо невидимо му се съпротивляваше. Сякаш въжета на незрима сила се опъваха срещу него, отблъскваха го.
Той бавно се превъртя напред в салто. Съпротивата спря пръстите му на шест инча2 от пръта. Изпъна тяло и се придвижи напред с някаква частица от инча. В същото време тялото му се завъртя около оста си. Той пое въздух с гръмко стържещо хриптене. Знаеше, че няма опора и размахваше ръце в паника, искаше да се улови за нещо.
Сега беше с лице „надолу“ — или пък „нагоре“? Каквато и да беше посоката, гледаше обратно на положението, в което се събуди. Не че имаше значение. „Над“ него и „под“ него гледката си оставаше все същата. Висеше в пространството и не падаше, защото го държеше невидим пашкул, недостъпен за осезанието му.
На шест фута под себе си видя тялото на жена с много бледа кожа. Беше гола и нямаше нито един косъм по себе си. Наглед спеше. Очите й бяха затворени, гърдите леко се надигаха. Краката бяха събрани и изпънати, ръцете — покрай тялото. Въртеше се бавно като пиле на грил.
