Читать «В телата си разпръснати върнете се» онлайн - страница 90

Още една мълния, съвсем близо до стената, показа, че най-накрая другите стражи разбраха какво ставаше. Тичаха по стените към Казз, крещяха и размахваха копия.

Казз не им обърна никакво внимание, плъзна надолу дълга бамбукова стълба в заграждението, после хвърли след нея голям наръч копия. При следващата светкавица вече вървеше срещу най-близките стражи.

Бъртън грабна копие и почти изтича нагоре по стълбата. Останалите, дори и израелците, го следваха. Боят беше кървав и кратък. След като намушкаха и хвърлиха от стените стражите, останаха само онези в наблюдателните кули. За две минути няколко мъже се спуснаха отвън и отвориха портата.

Бъртън за първи път имаше възможност да размени две-три думи с Казз.

— Помислих, че си ни продал.

— Не. Не, Казз — укори го неандерталецът. — Нали знаеш, че обичам тебе, Бъртън-нак. Ти си мой приятел, мой вожд. Преструвах се, че отивам при твои врагове, защото така ги прекарах. Много се чудих защо ти не направи като мен. Ти не си глупак.

— Няма съмнение, че и ти никак не си за подценяване — отбеляза Бъртън. — Но не можах да се насиля, не можах да убия онези роби.

Казз сви рамене, осветени от мълния.

— Това не притеснява мен. Не ги познавам. Ти нали чу Гьоринг. Каза, че все едно трябвало умрат.

— Добре, че избра тази нощ, за да ни освободиш — каза Бъртън.

Не обясни на Казз защо, не искаше да го обърква. И без това трябваше да се занимават с по-важни неща.

— Сега добра нощ за това — каза Казз. — Станала голяма битка. Тулиус и Гьоринг се напили, карали се. Сбили се и техни хора се сбили. Те убиват един друг, а дошли нашественици. Онези кафяви хора, оттатък Реката… как им викате?… А, онондагите значи. Лодките дошли малко преди дъжд. Те също нападат да вземат роби. Или ги сърбят ръце да се бият. И аз значи си казвам — сега добро време да направя, каквото измислих, да освобождавам Бъртън-нак.

Внезапно дъждът спря, както и започна. Бъртън чуваше далечни викове и писъци откъм Реката. Тъпани думкаха нагоре и надолу по бреговете. Обърна се към Таргоф:

— Можем да се опитаме да избягаме, което ще стане сравнително лесно, а можем и да нападнем.

— Смятам да изтребя животните, които ни поробиха — каза Таргоф. — Наблизо има и други заграждения. Пратих хора да отворят портите им. Повечето са твърде далеч, за да ги достигнат бързо. Разположени са през половин миля.

Дотогава казармата с почиваща смяна стражи беше превзета. Робите се въоръжиха и тръгнаха към шума на сражението. Не изминаха и половин миля, когато попаднаха на купчини трупове и ранени — и от онондагите, и бели.

Въпреки силния дъжд допреди малко някъде се разгаряше пожар. Видяха, че пламъците се издигат над голямата сграда. Очертани от играещата светлина, тела се вкопчваха едно в друго. Беглеци тичаха по равнината. Внезапно една от биещите се страни трепна и побягна към брега, а победителите ги подгониха с тържествуващи крясъци и вой.