Читать «В телата си разпръснати върнете се» онлайн - страница 91

— Ето го и Гьоринг — каза Фригейт. — С тази лой въобще не може да се отърве, бъди сигурен.

Той посочи и Бъртън разпозна немеца, който отчаяно насилваше краката си, но вече изоставаше.

— Не искам индианците да получат честта да го убият — каза Бъртън. — Дължим това на Алис.

Дългокракият Кембъл тичаше пред всички и Бъртън насочи копието си към него. За шотландеца острието изникна сякаш отникъде в мрака. Наведе се, но твърде късно. Кварцовият връх потъна в плътта между лявото рамо и гърдите, Кембъл падна на хълбок. След миг се опита да стане, но Бъртън го повали отново с ритник.

Очите на Кембъл се събраха, от устата му потече кръв. Той пипна друга рана на тялото си, точно под ребрата.

— Тво… твоята жена… Уилфрида… тя го направи… — изхриптя той. — Но аз я убих, кучката…

Бъртън искаше да го попита как да открие Алис, но Казз изръмжа нещо на своя език и стовари боздуган върху главата на шотландеца. Бъртън си взе копието и се втурна след Казз.

— Не убивай Гьоринг! — крещеше след него. — Остави ми го!

Казз не го чуваше — вниманието му беше заето в сбиване с двама онондаги. Бъртън видя Алис чак когато тя притича край него. Посегна, сграбчи я и я завъртя. Тя изпищя и започна да го блъска. Бъртън викна в лицето й. Тя го позна изведнъж, отпусна се в ръцете му и заплака. Бъртън искаше да я успокои, но се страхуваше да не му избяга Гьоринг. Бутна я настрани, бясно се хвърли след немеца и запрати копието си. Одраска главата му, Гьоринг извика, закова се на място и започна да търси с поглед оръжието, но Бъртън връхлетя отгоре му. Рухнаха на земята и се затъркаляха в опити да се удушат взаимно.

Нещо удари Бъртън по тила. Зашеметен, той отслаби хватката си. Гьоринг го отмести и се метна към копието. Стисна го и направи крачка-две към проснатия долу Бъртън, който се опита да стане, но коленете му май се бяха превърнали в желе, всичко около него се въртеше. Гьоринг внезапно преплете крака — Алис го хвана отзад и го събори. Бъртън отново събра сили, откри, че поне можеше да се клатушка напред и падна върху Гьоринг. Пак се затъркаляха, немецът стискаше гърлото на Бъртън. Острие се плъзна край рамото на Бъртън, одрасканата кожа пламна от болка. Каменният връх се заби в гърлото на Гьоринг.

Бъртън стана, издърпа копието и го наръга в тлъстия корем на врага си. Гьоринг конвулсивно се опита да седне, но се отпусна и умря. Алис се свлече на земята и се разплака.

Призори битката завърши. Робите бяха освободени от всяко заграждение. Войниците на Тулиус и Гьоринг бяха смлени между двете сили — онондагите и робите, като черупки между воденични камъни. Индианците, организирали вероятно нападението само за да се награбят и да пленят още роби и техните граали, се оттеглиха. Натовариха се в своите еднодръвки и канута и се отдалечиха през езерото. Никой нямаше желание да ги преследва.

17

Последваха дни, в които всички бяха доста заети. Набързо проведеното преброяване показа, че поне половината от двадесетте хиляди жители на малкото кралство на Гьоринг бяха убити, тежко ранени, отвлечени от онондагите или избягали. Явно римлянинът Тулиус Хостилиус също бе се спасил с бягство. Оцелелите избраха временно правителство. Таргоф, Бъртън, Спрус, Руах и още двама влязоха в изпълнителен комитет с големи, но само временни пълномощия. Джон де Грейсток изчезна. Бяха го видели в началото на битката, но после сякаш се стопи в нищото.