Читать «В телата си разпръснати върнете се» онлайн - страница 89

По обяд двамата се върнаха на работа по хълмовете. Никой от тях нямаше възможност да поговори с Таргоф или друг от неговите хора, защото възложената им работа ги разделяше. Не смееха да направят открит опит да го заприказват, защото щяха да ги съсипят от бой.

След като вечерта се озоваха в заграждението, Бъртън разказа на другите мъже от групата си какво се случи.

— Почти сигурно е, че Таргоф няма да повярва на моите обяснения. Смята ни за шпиони. Даже и да не е напълно уверен, няма да рискува. Значи ще имаме неприятности. Твърде зле ни дойде визитата. Планът за бягство отпада за тази вечер.

Отначало нищо лошо не се случи. Когато Бъртън и Фригейт се опитваха да заговорят някого от израелците, той се дърпаше настрани. Звездите заблестяха на небето и заграждението беше залято от светлина, ярка почти колкото при пълнолуние на Земята.

Затворниците си стояха в колибите, но говореха шепнешком, събрали главите си в кръг. Колкото и да ги налягаше умората, не можеха да заспят. Стражите сигурно също усетиха това напрежение, макар че нито виждаха, нито чуваха хората в колибите. Ходеха напред-назад до стените, скупчваха се да приказват и се взираха надолу към ограденото пространство, осветено от нощното небе и техните насмолени факли.

— Таргоф няма да предприеме нищо, преди да завали — каза Бъртън.

Той разпредели хората си. Фригейт застъпваше първи на пост, трябваше да го смени Робърт Спрус. Бъртън щеше да бъде трети. Той се излегна на своята купчина листа и престана да се вслушва в мърморещите гласове и шума от движещи се тела. Заспа.

Сякаш току-що бе притворил очи, когато Спрус го побутна. Стана бързо и се протегна с прозявка. Всички останали будуваха. След няколко минути облаците започнаха да се струпват. След още десетина минути закриха звездите. Гръмотевица затътна високо в планината и първата светкавица проби като тризъбец небето.

Мълнии проблясваха наблизо. Бъртън видя на ярката светлина стражите, скупчени под стърчащите навън покриви на наблюдателниците във всеки ъгъл на оградата. Бяха се увили с парчета плат, за да се предпазят от студа и влагата.

Бъртън изпълзя от колибата към съседната. Таргоф стоеше до входа. Бъртън се изправи и попита:

— Планът още ли е в сила?

— Ти най-добре знаеш — каза Таргоф. Мълния очерта разяреното лице. — Юда!

Пристъпи напред и десетина мъже го последваха. Бъртън не ги изчака, а нападна. Но както се хвърляше напред, чу странен звук. Проби си път да погледне през входа на колибата. Следващата светкавица му позволи да види проснат под стената страж.

Таргоф отпусна ръце покрай тялото си, когато Бъртън му обърна гръб.

— Бъртън, какво става?

— Чакай — отвърна англичанинът.

Както и израелецът, той нямаше никаква представа какво ставаше навън, но всичко неочаквано можеше да бъде от полза.

Мълниите очертаваха набитото тяло на Казз върху дървената стена. Размахваше огромна каменна брадва срещу групичка стражи, натикани в ъгъла, оформен от двете стени. Отново проблясък. Стражи се търкаляха по стената. Тъмнина. При следващия миг ослепителна светлина още един от тях падна. Последните двама бягаха по стената в различни посоки.