Читать «В телата си разпръснати върнете се» онлайн - страница 88

Бъртън разбра сравнението, защото бе виждал фонограф на Едисон в Париж през 1888 година. Побесня, почувства се ограбен от твърденията на Фригейт.

Широко отворените очи и червеното лице на Гьоринг показваха, че и той се е почувствал заплашен до дъното на душата си.

Като пръскаше слюнки, Гьоринг каза:

— И защо тези същества ще си правят труда, само за да създават дубликати ли?

Фригейт сви рамене.

— Не знам.

Гьоринг се изтласка тежко от стола си и посочи Фригейт с лулата си.

— Лъжеш! — кресна на немски. — Лъжеш, scheisshundl¹⁷.

Фригейт потрепери, сякаш очакваше пак да го ударят в бъбреците, но каза:

— Струва ми се, че съм прав. Разбира се, не сте длъжен да ми вярвате. Нищо не мога да докажа. И напълно разбирам как се чувствате. Знам, че съм Питър Джейръс Фригейт, роден през 1918 и умрял през 2008 година от новата ера. Но освен това трябва да вярвам, защото логиката ми го подсказва, че всъщност съм само едно същество със спомените на онзи Фригейт, който никога няма да възкръсне. В определен смисъл аз съм син на онзи Фригейт, който вече никога няма да съществува. Не плът от плътта му и кръв от кръвта му, а съзнание от съзнанието му. Аз не съм мъжът, роден от жена на онзи загинал свят на Земята. Аз съм незаконната рожба на научни знания и машина. Освен ако…

Гьоринг го подкани:

— Да? Освен ако какво?

— Освен, ако има някаква същност, свързана с човешкото тяло, същност, която е човешкото същество. Искам да кажа, че тя би могла да съдържа всичко, което прави индивида такъв, какъвто е, и когато тялото се разпадне, тази същност продължава битието си. И значи щом тялото бъде създадено отново, тази същност, съхраняваща чертите на индивида, пак може да се свърже с тялото. И тя ще съхрани всичко, което е записано в тялото. Така че първоначалният индивид, оригиналът ще живее отново. Няма да бъде само дубликат. Бъртън каза:

— За Бога, Пит, нима искаш пак да ни пробуташ идеята за душата!

Фригейт кимна.

— Нещо сходно с душата. Нещо, което първобитните хора са усещали, макар и смътно, и са го нарекли „душа“.

Гьоринг избухна в гръмотевичен смях. Бъртън също би се разсмял, но не искаше да подкрепя Гьоринг в нищо. Когато Гьоринг се насмя до насита, каза:

— Дори тук, в този свят, без никакво съмнение създаден със средствата на науката, почитателите на свръхестественото не искат да се предадат. Е добре, достатъчно говорихме. Да се върнем на по-непосредствените практически въпроси. Кажете ми, променихте ли намеренията си? Готови ли сте да се присъедините към мен?

Бъртън го удостои с яростен поглед.

— Няма да изпълнявам заповедите на тип, който изнасилва жени. Освен това уважавам израелците. Предпочитам да си остана роб като тях, отколкото да бъда свободен с тебе.

Гьоринг му се озъби и каза остро:

— Така да бъде. Предполагах това. Но все пак се надявах… Както и да е, имам си проблеми с този римлянин. Ако успее да се наложи, ще видите колко милостиво съм се отнасял към робите. Въобще не го познавате. Само моята намеса ви спаси от перспективата по един от вас да бъде изтезаван до смърт всяка вечер, за да се забавлява той.