Читать «В телата си разпръснати върнете се» онлайн - страница 87

Телата се възпроизвеждат, каквито са били в момента на смъртта, после подмладяващите устройства възстановяват спящите хора. После записват младите тела, отново цели и здрави, след това ги унищожават. Пак възпроизвеждат записите чрез устройства под земята. И още веднъж преобразувателите, вероятно захранвани от енергията на разтопеното ядро на тази планета, ги създават на повърхността, близо до граалов камък.

Не знам защо не ги връщат там, където са умрели. Но не знам и защо всичките ни косми бяха махнати, защо вече не растат по лицата на мъжете или защо всички мъже бяха обрязани, а жените — девствени. Или защо въобще ни възкресиха. Каква е целта им? Който и да ни е оставил тук, не ни се яви да ни каже защо.

— Там е цялата работа — намеси се Фригейт, — че не сме същите хора, които бяхме на Земята. Аз умрях. Бъртън е умрял. И вие умряхте, Херман Гьоринг. Всички сме умрели. И не можем да се върнем към живота!

Гьоринг шумно засмука лулата си, вгледа се във Фригейт и попита:

— Че защо да не можем? Аз нали пак съм жив? И това ли отричаш?

— Да! Отричам това — в определен смисъл. Вие сте жив. Но вие не сте Херман Гьоринг, роден в Мариенбадския санаториум на Розенхайм, в Бавария, на 12 януари 1893 година. Вие не сте Херман Гьоринг, чийто кръстник бил доктор Херман Епенщайн, евреин, приел християнството. Вие не сте Гьоринг, поел поста на Рихтхофен след смъртта му и продължил да праща пилотите си срещу Съюзниците дори след края на войната. Вие не сте райхсмаршалът на Хитлерова Германия, нито пък сте беглецът, арестуван от лейтенант Джером Н. Шапиро. Ха, Епенщайн и Шапиро! Вие не сте и Херман Гьоринг, самоубил се с цианкалий по време на съдебния процес за престъпления срещу човечеството!

Гьоринг натъпка лулата си и каза меко:

— Ти наистина знаеш много неща за мен. Сигурно трябва да се чувствам поласкан. Поне не са ме забравили.

— Общо взето, забравиха ви — отвърна Фригейт. — Но остана славата ви на зловещ клоун, на неудачник и подлизурко.

Бъртън се изненада. Не предполагаше, че неговият приятел може да се опълчи на някой, който имаше власт над живота му и който му бе причинил толкова мъки. Но нали Фригейт искаше да умре.

Възможно беше и да разчита на любопитството на Гьоринг.

— Я ми обясни това — каза Гьоринг. — Не подмятанията за славата ми. Всеки влиятелен човек очаква да бъде оплют и неразбран от безмозъчните тълпи. Обясни ми защо не съм същият човек.

Фригейт се усмихна едва забележимо и отговори:

— Защото вие сте продукт, хибрид между запис и преобразувател на енергия в материя. Бил сте създаден с всички спомени на мъртвеца Херман Гьоринг и всяка клетка в тялото ви възпроизвежда някоя от неговите. Имате всичко, което и той е имал. Затова си мислите, че вие сте Херман Гьоринг. Но не сте! Вие сте дубликат и това е всичко! Оригиналът на Херман Гьоринг вече не представлява нищо повече от молекули, усвоени от почвата и въздуха, после преминали в растения, оттам в телата на животни и хора и изхвърлени обратно като изпражнения, und so weiter¹⁶!

Но вие, седналият тук пред мен, не сте оригинал, поне не повече, отколкото всеки запис на диск или лента е оригинал на гласа, на вибрациите от човешка уста, уловени и преобразувани от електронно устройство, а после възпроизведени.