Читать «В телата си разпръснати върнете се» онлайн - страница 133

Колоп се впусна в подробности. Гьоринг умирал почти толкова често, колкото и Бъртън, обикновено поради самоубийство. Неспособен да понесе кошмарите и отвращението към себе си, той отново и отново се втурвал към кратката и безполезна забрава. Само за да застане лице в лице със себе си на другия ден. Но когато се появил в този район и потърсил помощ от Колоп — човека, когото убил — той постигнал победа.

— Изумен съм — каза Бъртън. — И много се радвам за Гьоринг. Но стремежите ми са другаде. Ще бъда доволен, ако ми обещаеш, че на никого няма да разкриеш кой съм. Позволи ми да си остана Абдул ибн Харун.

Колоп каза, че нямало да се изтърве пред никого, но изрази разочарованието си от нежеланието на Бъртън сам да се убеди, когато види Гьоринг, какво правят вярата и любовта дори за наглед безнадеждно пропадналите. Заведе Бъртън в колибата си и го запозна със своята жена — нисичка и крехка брюнетка. Тя се държеше много мило и дружелюбно и настоя да придружи двамата мъже, когато отидат при местния началник — валкотуккайнен. (С тази дума на местния жаргон наричаха белокосия вожд или големия шеф.)

Биле Ахонен беше грамаден мъж със спокоен глас. Изслуша търпеливо Бъртън, който разкри само отчасти плана си. Каза, че искал да си направи лодка, с която да плава до края на Реката. Не спомена намерението си да продължи по-нататък. Но Ахонен очевидно бе срещал вече хора като него.

Подсмихна се многозначително и отговори, че Бъртън би могъл да си направи лодка. Обаче хората в околността били настроени консервативно. Не желаели да лишават земята от нейните дървета. Никой не бивало до докосва дъбовете и боровете, но пък бамбукът бил достъпен. Дори и за този материал бил длъжен да плати с цигари и алкохол, следователно щял да почака, докато ги събере от своя граал.

Бъртън му благодари и си тръгна. По-късно се настани за сън в колиба близо до Колоп, но не можа да заспи.

Малко преди неизбежния дъжд той реши да излезе от колибата. Щеше да се качи нагоре в планината, да се подслони под някой скален корниз, за да изчака спирането на дъжда и разпръсването на облаците. Тогава щеше да се покаже вечното (но слабо) слънце. Сега, толкова близо до целта, не желаеше Те да го изненадат. Струваше му се твърде вероятно Етичните да съсредоточат агентите си тук. Дори и жената на Колоп би могла да се окаже една от тях.

Измина половин миля и дъждът го намокри, мълния се заби в земята недалеч. В ослепителния блясък видя отражение на нещо, само за миг, точно пред него и на двайсетина фута по-нагоре.

Извъртя се и затича към дъбравата, надяваше се Те да не са го забелязали и да се скрие под дърветата. Ако не са го видели, можеше да отиде в планината. И когато Те приспят всички на това място, пак ще открият, че той е изчезнал…