Читать «В телата си разпръснати върнете се» онлайн - страница 135

— Кой ви съобщи, че съм се появил близо до края на Реката?

Лога се усмихна.

— Не е необходимо да знаеш това. Все едно щяхме да те заловим. Разбираш ли, всяко място в предвъзкресителната кухина — където ти неочаквано се събуди в етапа преди възкресението — има автоматичен брояч. Сложени са за улеснение в статистиката и изследванията. Имаме навика да съхраняваме записи на събитията. Например всеки кандидат, умирал повече пъти от средното равнище, рано или късно става обект на проучване. Обикновено по-късно, защото не ни стига време за всичко. Чак към твоята седемстотин седемдесет и седма смърт погледнахме няколко случая с твърде висока честота на възкресявания. Ти беше рекордьор. Предполагам, би трябвало да те поздравя за това.

— Значи има и други?

— Но те не се спасяват от преследване, ако това искаш да научиш. А и относително не са толкова много. Нямахме представа, че точно ти си постигнал тази вдигнала шум бройка. Твоето място в кухината беше празно, когато надникнахме по време на статистическото изследване. Двамата техници, които те видели при събуждането ти по-рано, те разпознаха по твоята… снимка.

Нагласихме възкресителя така, че при следващото създаване на твоето тяло алармената система да те пренесе тук.

— Ами ако не бях умрял отново? — попита Бъртън.

— Беше обречен да умреш! Искаше да навлезеш в полярното море през устието на Реката, нали? Това е невъзможно. Последните сто мили от Реката преминават през подземен тунел. Всяка лодка би се пръснала на трески. И като другите, осмелили се да предприемат това пътешествие, ти щеше да умреш.

Бъртън си припомни нещо.

— Моята снимка… която взех от Агно. Очевидно е била направена по времето, когато служих като офицер в ротата на Джон, в Индия. Как се сдобихте с нея?

— С изследвания, мистър Бъртън — все още усмихнат отговори Лога.

Бъртън изгаряше от желание да смачка с юмрук това излъчващо превъзходство лице. Привидно нищо не го възпираше, би могъл да стане, да отиде при Лога и да го удари. Но знаеше, че Етичните нямаше да седнат в една стая с него, без да се подсигурят. По-скоро биха пуснали бясна хиена на свобода.

— Успяхте ли да откриете каква е причината да се събудя преждевременно? И какво е накарало и другите да излязат от безсъзнанието?

Лога трепна. Неколцина от останалите зяпнаха изумено.

Лога се опомни пръв.

— Изследвахме тялото ти много подробно. Не можеш да си представиш какво старание вложихме. Освен това прегледахме всеки елемент от твоя… психоморф. Или ако предпочиташ — аурата ти. — Той посочи кълбото над главата си. — Не намерихме нищо, което да ни насочи.