Читать «В телата си разпръснати върнете се» онлайн - страница 134

29

— Въвлече ни в дълга и тежка гонитба, Ричард Бъртън — каза мъжки глас на английски.

Бъртън отвори очи. Да се намери в това място беше толкова неочаквано, че главата му се завъртя. Но само за секунда.

Седеше в кресло от някакъв много мек еластичен материал. Помещението представляваше идеално кълбо, стените му бяха бледозелени и полупрозрачни. Виждаше навсякъде други кълба — отпред, отзад, отгоре, а когато се наведе — и отдолу. Отново се озадачи, защото другите зали не просто допираха стените на тази, а ги пресичаха. Части от кълбата навлизаха в неговото, но толкова безцветни и прозрачни, че едва се забелязваха.

На отсрещната стена личеше по-тъмен зелен овал. Извивката му следваше стената. А в овала призрачно мержелееше изображение на гора. Еленче годиначе претича през картината. От нея се носеха аромати на бор и кучешки дрян.

Срещу него в огромния мехур седяха дванадесет души, настанени н кресла като неговото. Шестима бяха мъже, останалите — жени. С изключение на двама, косите на всички бяха черни или тъмнокестеняви, а кожата им — тъмна от загар. Трима имаха азиатски извивки на очите. Косата на един от мъжете беше ситнокъдрава.

Една от жените бе вързала дългата си вълниста руса коса на висок кок. Косата на друг мъж се отличаваше с червеникавия цвят на лисича козина. Беше красив, с неправилни черти на лицето, с дълъг и извит нос и яркозелени очи.

Всички бяха облечени в сребристи или пурпурни блузи с набрани яки и свободни ръкави, с тънки блещукащи колани, с поли и сандали. Както жените, така и мъжете бяха с боядисани нокти на ръцете и краката, използваха червило и грим и носеха обици.

Над главата на всеки, почти докосвайки косата му, висеше многоцветен глобус с диаметър около един фут. Въртяха се, просветваха и променяха цветовете си във всеки оттенък на спектъра. Понякога от глобусите бликваха дълги шестоъгълни лъчи в зелено, синьо, черно или яркобяло. После лъчите изчезваха, но ги заместваха други.

Бъртън сведе поглед. Беше облечен само в черно парче плат, препасано на кръста му.

— Ще изпреваря първите ти въпроси, като ти кажа, че няма да получиш никаква информация къде си в момента.

Говореше червенокосият мъж. Ухили се на Бъртън, като му показа нечовешки бели зъби.

— Така да бъде — каза Бъртън. — А на кои въпроси, ще ми отговориш, Който-ще-да-си? Например как ме намерихте?

— Името ми е Лога — уточни червенокосият. — Намерихме те чрез съчетание на методи за издирване и късмет. Процедурата беше доста сложна, но ще ти я обясня по-просто. Голям брой наши агенти те търсеха, но всъщност количеството се оказа нищожно в сравнение с тридесет и шест милиарда шест милиона девет хиляди шестстотин тридесет и седем кандидати, живеещи по Реката.

Кандидати ли, повтори наум Бъртън. Кандидати за какво? За вечен живот? Нима Спрус каза истината за целта на Възкресението? Лога продължи:

— Въобще не сме си представяли, че ни бягаш с поредица самоубийства. Дори когато те засичаха в толкова отдалечени една от друга области, че не би могъл да изминеш разстоянието освен чрез възкресяване, ние нищо не заподозряхме. Смятахме, че си бил убит и след това пренесен. Годините минаваха. Не знаехме къде си. Имахме да свършим и други неща, така че изтеглихме всички свои агенти от „случая Бъртън“, както го нарекохме, освен някои, настанили се в двата края на Реката. Ти бе узнал някак за полярната кула. По-късно научихме как. Твоите приятели Гьоринг и Колоп ни помогнаха много, разбира се, без да знаят, че говорят с Етични.