Читать «В телата си разпръснати върнете се» онлайн - страница 132

Той се засмя с чудноват нервен смях и Бъртън разбра, че се е пошегувал.

Пресякоха равнината към подножието на хълмовете, където горяха огньове на малки каменни площадки пред всяка колиба. Повечето мъже и жени се бяха увили с парчета плат, за да се предпазят от студения здрач.

— Мрачно място, а и мразовито — каза Бъртън. — Кой ли би живял тук доброволно?

— Повечето хора са фини и шведи от края на двадесети век. Свикнали са да виждат слънцето и в полунощ. Но ти би трябвало да се радваш, че си попаднал тук. Помня как те изгаряше любопитството относно полярните райони и как размишляваше за тях. Имало е и други като тебе, тръгнали надолу по Реката да търсят върховната си цел, или ако ме извиниш — потеглили да търсят зелен хайвер, където свършва дъгата. Но или не се върнали, или си дошли обезсърчени от непреодолимите препятствия.

— И какви са те? — Бъртън стисна ръката на Колоп.

— Приятелю, причиняваш ми болка. Първо, идва край и на грааловите камъни, тъй че няма къде да напълнят граалите си с храна. Второ, внезапно свършват и равнините на долината, а Реката продължава пътя си между самите планини, през процеп, пълен само с ледени сенки. И трето — не знам какво има по-нататък, тъй като нито един човек досега не се е върнал, за да ми каже. Но се боя, че са срещнали края, очакващ всички поддали се на греховна надменност.

— Колко далеч е тази бездна, от която няма връщане?

— По извивките на Реката към 25 000 мили. С упорито плаване ще се добереш дотам за година или малко повече. Но само Всемогъщият Отец знае още колко трябва да изминеш, за да стигнеш самия край на Реката. По-скоро ще загинеш от глад дотогава, защото ще трябва да натовариш лодката си с припаси след последния граалов камък.

— Има само един начин да разберем така ли е — отрони Бъртън.

— Значи нищо не може да те спре, Ричард Бъртън? — каза Колоп. — Нима няма да се откажеш от тази безплодна гонитба на материалното, когато би следвало най-упорито да вървиш по пътя на метафизичното?

Бъртън пак сграбчи ръката му.

— Бъртън ли ме нарече?

— Да, така те нарекох. Преди време твоят приятел Гьоринг ми каза кое е истинското ти име. Разказа и други неща за тебе.

— Гьоринг тук ли е?

Колоп кимна.

— Вече две години. Живее на една миля оттук. Можем да го видим утре. Зная, че ще бъдеш доволен от промяната му. Той преодоля разпадането на своето „аз“, подтиквано от дъвката, и събра отново парчетата на душата си в един нов, значително по-добър човек. Би трябвало и да добавя, че сега той води Църквата на Втората Възможност по тези земи.

Докато ти, приятелю, преследваше някакъв твърде недостоен за тези усилия граал някъде отвъд, той откри Светия Граал у себе си. Едва не загина от лудостта, на крачка беше от връщането към злите пътеки на своя земен живот. Но благодарение на Божията милост и на искреното си желание да покаже, че е достоен за дадената му нова възможност в живота, той… е, ще можеш сам да се убедиш утре. И ще се моля да си извлечеш поуки от този пример.