Читать «В телата си разпръснати върнете се» онлайн - страница 125

Говорещата сянка размаха ръка, като че искаше да улови дума от тъмното. После продължи:

— Ще трябва да използвам думата, с която вие се наричате. Вие сте не по-малко хора от нас. Също както прачовеците, за първи път произнесли смислени думи, са били не по-малко хора от вас. А и вие сте нашите предтечи. Откъде да знам, може и да съм твой пряк потомък. А може и целият ми народ да произхожда от тебе.

— Съмнявам се — каза Бъртън. — Нямам деца или поне нищо не знам за това.

Главата му гъмжеше от въпроси и той започна да ги задава. Но мъжът въобще не му обръщаше внимание. Притискаше уреда към челото си. Изведнъж дръпна ръката си и прекъсна Бъртън насред изречението.

— Аз… нямате дума за това… да го наречем… слушах. Те са засекли моя… уатан… мисля, че ти би го нарекъл „аура“. Не знаят чий уатан е, но са го забелязали. Те ще попаднат точно в тази точка само след пет минути. Трябва да си вървя.

Бледата фигура се изправи.

— И ти трябва да се махаш.

— Къде ще ме отведеш?

— Никъде. Трябва да умреш. А те трябва да намерят само твоя труп. Не мога да те взема със себе си, просто е невъзможно. Но ако умреш тук, отново ще загубят следите ти. И ще се срещнем пак. А тогава!…

— Чакай! — прекъсна го Бъртън. — Не разбирам. Защо те не могат да ме открият? Създали са цялата машинария на Възкресението. Нима не знаят точно къде е моят възкресител?

Мъжът пак се засмя.

— Не. Записите им на хората от Земята са само визуални и не могат да се прослушват. А разположението на възкресените в предвъзкресителната кухина е случайно, защото Те планираха да ви пръснат по Реката в груба историческа последователност, но и с немалко разместване. Имаха намерение да стигнат до индивидуалните изследвания по-късно. Разбира се, и идея си нямаха, че аз ще им се противопоставя. Или че ще подбера някои от техните обекти, за да ми помогнат в провалянето на този план. Така че Те не предполагат къде ти или някой друг ще изскочите следващия път.

Ти сигурно се чудиш защо не мога да наглася твоя възкресител, та да те прехвърли близо до целта ти, при изворите на Реката. В действителност аз го нагласих и първия път, когато умря, се озова до най-първия граалов камък. Но ти не успя, значи титантропите са те убили. Това е лош късмет, защото вече не смея да доближавам кухината без удобно оправдание. Забранено е за всички, освен упълномощените, да влизат в предвъзкресителната кухина. Те са настроени подозрително, предполагат, че някой им се бърка в работата. Оставям на тебе и на щастливата случайност да се добереш до района на северния полюс.

Що се отнася до останалите, никога не съм имал възможност да нагласям техните възкресители. И те ще трябва да се подчиняват на разпределението на вероятностите. А вероятността е около едно на двадесет милиона.