Читать «В телата си разпръснати върнете се» онлайн - страница 124

Бъртън се опита да седне и установи, че костите му са омекнали, както лактово карамелче на слънце, а някакъв щик непрестанно ровеше да отвори черепа му отзад. Изохка и се отпусна на леглото.

— Кой си ти и какво искаш?

— Не мога да ти кажа името си. Ако — или по-скоро, когато — те заловят, ще навият паметта ти като нишка и ще я размотаят обратно до момента, когато се събуди в предвъзкресителната кухина. Те няма да разберат какво те е накарало да се събудиш преждевременно. Но ще знаят всичко за този разговор. Даже ще могат да ме видят, но само както ти ме виждаш — блед контур без никакви отличителни особености. Да, ще чуят и гласа ми, но няма да го разпознаят. Говоря през преобразовател на звука.

Обаче те ще се ужасят. Техните бавно и неохотно натрупващи се подозрения внезапно ще се превърнат в истина. Има изменник в техните редове.

— Щеше ми се да знам за какво ми говориш — промълви Бъртън.

— Ето какво ще ти кажа. Ти чу една чудовищна лъжа за целите на Възкресението. Казаното от Спрус и учението на това творение на Етичните — Църквата на Втората Възможност — са пълни лъжи! Лъжи до последната дума! Истината е, че вие — човешките същества, получихте отново живота си само за да участвате в научен експеримент. Етичните (ако това пък не е най-сбърканото название, което съм чувал) преустроиха лика на тази планета в една Речна долина, направиха грааловите камъни и върнаха всички ви към живот с единствена цел. Да направят записи за вашата история и обичаи. И като нещо второстепенно — да наблюдават реакцията ви на Възкресението и на смесването на различни народи от различни епохи. Това е всичко — научен проект. А когато изпълните предназначението си — хайде обратно в пръстта!

А тези приказки, че всички сте получили втора възможност за вечен живот и спасение, защото това било техен нравствен дълг — лъжи! Всъщност моите хора не вярват, че си струва да бъдете спасявани. Та те не смятат, че вие имате „души“!

Бъртън помълча. Този тип му се стори искрен. А ако не беше искрен, поне трудно се справяше с чувствата си, съдейки по тежкото му дишане. Накрая Бъртън каза:

— Не ми се вижда вероятно някой да хвърли толкова средства и труд, само за да проведе научен опит или да направи записи на историята.

— Времето е тежко бреме за безсмъртните. Би се изненадал, ако научиш какво правим, за да бъде вечността по-интересна. Освен това, тъй като разполагаме с колкото време пожелаем, можем и да прахосваме колкото си искаме и не позволяваме и най-шеметните начинания да ни стъписват. След като умря последният земен жител, работата по подготовката на Възкресението ни отне няколко хиляди години, въпреки че последният етап завърши за един ден.

— Ами ти? Ти какво правиш? И защо правиш това, което правиш?

— Аз съм единственият истински Етичен сред тази раса от чудовища! Не ми харесват тези игрички с вас, сякаш сте само кукли на конци или най-обикновени обекти за наблюдение, като животни в лаборатория! В края на краищата може да сте зли и първобитни, но сте разумни същества! В определен смисъл вие сте не по-малко-.