Читать «В телата си разпръснати върнете се» онлайн - страница 127

Гьоринг! И той е бил пренесен тук. До същия граалов камък. Първия път може и да е било съвпадение, дори при нищожната вероятност за това. Но три пъти последователно? Не, това си беше…

Първият удар наби граала отстрани в главата му, зашемети го до полунесвяст, разтърси го в могъщ камбанен бой и запали искри в очите му. Той падна на колене. Въобще не усети втория удар и така се събуди още веднъж на друго място…

27

И с него беше Херман Гьоринг.

— Ние с тебе май сме твърде близки по душа — каза му Гьоринг. — Както ми се струва, Който-и-да-е, отговорен за всичко това, ще да ни е впрегнал заедно.

— Значи волът и магарето ще орат в един впряг — отбеляза Бъртън и остави на немеца сам да се досети коя роля му е отредил.

Двамата веднага си намериха занимание — трябваше да се представят или поне да опитат, на хората, сред които се появиха. Както научи по-късно, повечето бяха шумери от стария или „класическия“ период. Бяха живели в Месопотамия между 2500 и 2300 години преди новата ера. Мъжете си бръснеха главите (доста сложно изпълнение с кремъчните остриета), а жените ходеха голи до кръста. Забеляза, че повечето са с ниски набити тела, изпъкнали очи и (според Бъртън) с грозни лица.

Но ако при тях степента на красота не беше никак висока, то хората от Самоа, живели в Предколумбовото време, се отличаваха с привлекателността си. Бяха около тридесет процента от тукашното население. Разбира се, присъстваха и неизменните десет процента смес от всякакви места и епохи, като сред тях живелите през двадесети век бяха и най-многобройни. Разбираемо, защото представляваха една четвърт от човечеството през цялата му история. Естествено, Бъртън не разполагаше с научни статистически данни, но по време на пътешествията си се убеди, че хората от двадесети век са нарочно пръснати по Реката дори в по-голямо съотношение спрямо останалите, отколкото би могъл да предположи. Това беше още една подробност от устройството на Речния свят, която не разбираше. Какво искаха да постигнат Етичните с това разпределение?

Имаше твърде много въпроси. Нужно му беше време да помисли и нямаше да го получи, ако непрекъснато използваше Смъртния експрес. Тази земя, за разлика от повечето, където би попаднал, предлагаше мир и спокойствие, необходими за размисъл. Затова реши да остане по-дълго.

А оставаше и проблемът с Херман Гьоринг. Бъртън искаше да наблюдава странните промени у него, предизвикани от скоковете на различни места. Едно от многото неща, за които не можа да разпита Тайнствения Непознат (Бъртън имаше склонност към главните букви) беше „дъвката за мечти“. Как се вписваше в общата картина? Още една част от Големия Експеримент?

За нещастие Гьоринг не издържа дълго.

През първата нощ се разкрещя. Изскочи от колибата си и побягна към Реката, спираше за удари във въздуха или за да се вкопчи в невидими същества, търкаляше се диво по тревата. Бъртън го последва до Реката. Тук Гьоринг се приготви да скочи във водата, вероятно с намерението да се удави. Вцепени се за миг, затрепери и рухна на земята, твърд като статуя. Очите му останаха отворени, но той не виждаше нищо около себе си. Зрението му се обърна навътре. Не се знаеше какви ужаси преживяваше, защото не можеше да говори.