Читать «В телата си разпръснати върнете се» онлайн - страница 123

Гьоринг се изправи и застана лице в лице с Бъртън.

— Ето, в това е работата! Откакто съм тук, не съм докосвал боклука!

— Какво? Но аз бих се заклел, че…

— Представял си си, че употребявам тази гадост! Но не, и едно парченце не съм сдъвкал! А е все същото!

Колкото и да се гнусеше от Гьоринг, на Бъртън му дожаля за него.

— Ти сам си отворил кутията на Пандора и както гледам, не ти стигат силите да я затвориш. Не знам как ще свърши всичко това, но не бих искал да съм на твое място. Не че не си го заслужил.

Тихо и решително Гьоринг каза:

— Аз ще ги победя.

— Искаш да кажеш, че ще победиш себе си — каза Бъртън. Обърна се да си ходи, но се спря. — Какво ще правиш?

Гьоринг посочи Реката.

— Ще се удавя. Ще започна отначало. Може и повече да ми провърви на новото място. И въобще не желая да вися като оскубано пиле на месарска витрина.

— Тогава au revoir. И ти желая късмет.

— Благодаря. Знаеш ли, ти не си гадняр. Искам да ти дам само един съвет.

— Какъв?

— Най-добре е и ти да не пипаш дъвката. Досега ти се е разминало. Но все някой ден ще те впримчи като мен. Твоите демони няма да приличат на моите, но за тебе ще бъдат не по-малко чудовищни и ужасни.

— Глупости! Нямам какво да крия от себе си! — Бъртън избухна в силен смях. — Достатъчно съм сдъвкал, за да знам.

Тръгна си, но се замисли за предупреждението. Бе използвал дъвката двадесет и два пъти. И всеки път се заклеваше повече да не я докосне.

Тръгна нагоре по хълма и погледна през рамо. Неясната бяла фигура на Гьоринг бавно потъваше в черно-сребристите води на Реката. Бъртън отдаде чест, защото не му бяха чужди драматичните жестове. След това забрави за Гьоринг. Временно заглъхналата болка в тила се върна, по-остра отпреди. Коленете му омекнаха и се наложи да седне, само на няколко крачки от колибата си.

После сигурно изгуби съзнание, защото не помнеше някой да го е влачил за краката. Когато съзнанието му се проясни, намери се легнал на бамбуково легло в колиба.

Единствено звездната светлина, процеждаща се през клоните пред прозореца, разсейваше мрака. Обърна глава и забеляза белезникавото тяло на мъж, седнал до него. Мъжът държеше тънък метален предмет пред очите си, насочил светещия край към Бъртън.

25

Щом Бъртън помръдна глава, мъжът остави до себе си устройството. Заговори на английски.

— Твърде много време ми беше нужно, за да те открия, Ричард Бъртън.

Бъртън заопипва по пода с лявата си ръка, скрита от погледа на мъжа, търсеше оръжие. Пръстите му не намираха нищо освен отъпкана пръст. Той каза:

— И сега, като ме намери, проклет Етичен, какво ще ме правиш?

Мъжът се понамести и се засмя.

— Ами нищо. — Той се запъна и добави: — Аз не съм един от Тях. — Пак се засмя на изумлението на Бъртън. — Е, не е точно така. Аз съм с Тях, но не и един от Тях.

Той вдигна малкия уред, с който преди малко сочеше Бъртън.

— Това тук ми казва, че черепът ти е счупен и имаш тежко сътресение на мозъка. Сигурно си много як, иначе досега да си мъртъв от толкова тежки увреждания. Би могъл и да се оправиш, ако внимаваш. За съжаление, не разполагаш с време за възстановяване. Другите знаят, че си в този район, плюс-минус трийсетина мили. След ден-два ще те открият.