Читать «В телата си разпръснати върнете се» онлайн - страница 108

В друг момент Бъртън би се забавлявал от външността им. Не и сега. Ревовете, изтръгващи се от гръдни кошове, по-внушителни, отколкото на горила, имаха мощта на лъвски. А ужасяващите зъби биха накарали и бяла мечка да се замисли, преди да нападне. Юмруците с размери колкото главата му стискаха тояги с дължината и дебелината на окове от каруца. Размахваха оръжията си един срещу друг и когато срещнеха плът, костите се трошаха с трясък като от падащо дърво. Понякога се чупеха и тоягите.

Бъртън имаше малко време, за да се огледа. Светлината беше слаба. Слънцето само наполовина се показваше над върховете. Въздухът беше значително по-студен от навиците на Бъртън за тази планета, освен завършилите с поражение негови опити да се изкатери до гребена на тези отвесни планински вериги.

После един от победителите в поредната схватка се огледа за следващия враг и го видя.

Очите му се разтвориха широко. За миг като че се стресна не по-малко от Бъртън. Вероятно никога досега не бе срещал твар като Бъртън, както и Бъртън не познаваше подобни страшилища. Великанът изрева гръмовно, прескочи смазаното тяло на мъртвия си противник и се спусна към Бъртън, вдигнал брадва, с която можеше да повали и слон.

Бъртън също побягна с граала в ръка. Ако го загубеше, по-добре беше да умре веднага. Без него би умрял от глад или би влачил жалко съществуване с уловени риби и филизи от бамбук.

Почти успя. Видя пролука и профуча край двама гиганти, вкопчили се един в друг в опити да се хвърлят на земята, покрай още един, който отстъпваше под порой удари от тоягата на четвърти. И точно когато вече ги подминаваше, двамата борци се сгромолясаха върху него.

Тичаше достатъчно бързо и не попадна под туловищата им, но размаханата ръка на единия улучи лявото му стъпало. Ударът беше страхотен, прикова крака му в пръстта и го спря на място. Бъртън падна по лице и закрещя. Стъпалото му сигурно беше счупено, а имаше разкъсвания в мускулите по целия крак.

И въпреки всичко стана и закуцука към Реката. Щом влезеше във водата, можеше да отплува от това място, ако не загубеше съзнание от адските болки. Подскочи два пъти на десния крак и беше хванат отзад.

Излетя във въздуха, като се въртеше, и беше уловен, преди да завърши падането си.

Великанът го държеше с едната си изпъната ръка, юмрукът с исполинска сила стискаше Бъртън през гърдите. Едва дишаше, ребрата му сякаш всеки миг щяха да се срещнат в белите дробове.

Но пак не изпускаше граала си. И сега го използва, за да удари гиганта по рамото.

Леко, като че отпъждаше муха, чудовището чукна с брадвата си по сивата метална кутия и тя отлетя от ръката на Бъртън.

Човекоподобното се ухили и сви ръката си, за да огледа Бъртън отблизо. Бъртън тежеше над сто и осемдесет фунта, но ръката дори не трепна от напрежение.