Читать «В телата си разпръснати върнете се» онлайн - страница 106

Бъртън изруга. Искаше да хване Агно жив, но по дяволите, все едно не би позволил на Етичния да му избяга. Надяваше се Агно да не се е свързал с другите.

Обърна се към колибите за гости. Барабани тътнеха навсякъде по брега, хора със запалени факли бързаха към „Кръглата къща“. Бъртън спря една жена и я помоли да му заеме факела си за малко. Тя му го подаде, но го обсипа с въпроси. Той й отговори, че според него чоктавите от отсрещния бряг са ги нападнали. Тя се втурна към гъмжилото пред укреплението.

Бъртън заби острия край на факела в меката кал на брега и огледа парчето плат, останало от Агно. Отвътре, точно над твърдия квадрат, имаше капаче, затворено с две магнитни лентички, което лесно се вдигаше. Извади предмета и се взря в него на светлината от факела.

Дълго остана клекнал до играещата светлина, не можеше нито да откъсне поглед, нито да потисне сковалото го изумление. В този свят без апарати никой не бе и чувал за снимка. Но негова снимка беше още по-невероятна, отгоре на всичко не беше направена в този свят! Бяха го снимали на Земята — Земята, загубена някъде из куповете звезди и останала само Бог знае на колко хилядолетия в миналото.

Невъзможно, струпано върху невъзможно! Но снимката беше направена по време и на място, когато и където той знаеше без никакво съмнение, че никаква камера не бе насочена към него, за да съхрани образа му. Бяха махнали мустаците от лицето му, но при ретуширането никой не бе си направил труда да замаже фона или облеклото му. И ето го, като по чудо уловен от кръста нагоре и затворен на плоско парче от някакво вещество. Плоско ли! Когато обърна квадратчето, лицето на снимката се завъртя. Задържа я почти под прав ъгъл към очите си и видя лицето си в три четвърти.

— През 1848 година — промърмори сам на себе си. — Когато бях на двадесет и седем години, служех като подофицер в Индийската армия. А това там са сините планини на Гоа. Трябва да е било по времето, когато се възстановявах там от раните си. Но, Боже мой — как? Кой? И как са се сдобили с тази снимка Етичните?

Очевидно Агно носеше тази снимка, за да подпомага паметта си при издирването на Бъртън. Вероятно всеки от преследвачите имаше такава снимка, скрита в препаската му. Нагоре и надолу по Реката Те го търсеха. Може би хиляди или десетки хиляди от Тях. Кой би могъл да знае колко агенти имаха и доколко силно желаеха да го хванат, а и защо толкова им беше нужен?

Пъхна снимката обратно в джобчето и стана, за да тръгне към колибата. В този миг погледът му мина през върховете на планината — недостъпните висини, заградили долината от двете страни.

Нещо премина под ярък облак космически газ. Мярна се и преди той да мигне, изчезна.

След няколко секунди изникна от нищото, прие очертанията на тъмно полукълбо и отново се скри.

Второ летящо тяло се появи за малко, пак се показа, но този път по-ниско и изчезна като първото.